Втората карта даваше на машините едноминутна възможност да влязат. Тъй като зоните бяха и без това недостъпни за други, освен за контрольори, никой от експертите по сигурността не смяташе подобен кратък период за опасен.
Санда мигновено остави шишенцето и се втурна обратно към банковия сектор. Седем секунди по-късно вратата се плъзна на мястото си. Жената в чуждото тяло погледна още веднъж часовника на стената, седна пред пулта и започна да изпълнява указанията, които изобщо не разбираше, но бе запомнила безупречно.
Горе, до счетоводството, Дилън цялата се бе наежила от нерви, защото младата служителка в залата не показваше никакво намерение да подремне, а старателно наблюдаваше работата на всички почистващи машини. Минаха пет минути, десет… Най-сетне контрольорката си избра местенце на пода зад пултовете, сви куртката си вместо възглавница и се изпъна по гръб. Не заспа бързо, но след известно време (сторило й се безкрайно дълго) Дилън вече можеше да се настани до прозореца и да започне нелекия процес на прехвърлянето.
Долу Санда свърши каквото й бе внушено само за девет минути и остана много доволна от това. Сега започваше по-трудното — чакането. Потопи се в още по-дълбок транс чрез съчетание от автохипноза и постхипнотични заповеди и започна да следи кога ще отмине действието на нураформа, за да настъпи обикновени дълбок сън у контрольора.
На унесеното дребничко тяло му трябваха тридесет и седем минути, за да се освободи от въздействието на лекарството, тогава тя започна обратното прехвърляне.
Мина почти час, преди Дилън да завърши своето. Щом се озова в охраняваната зона, реши да рискува и да не използва нураформ. Прецени, че контрольорката спи леко и може да се събуди от шума на вратата. Побърза да седне пред пулта и — точно като Санда — да изпълни безупречно внушената й последователност от операции. Свърши всичко за не повече от пет минути, като внесените от нея изменения в данните вече съвпадаха напълно с направеното от Санда.
Провери какво става със собственото й тяло навън и за миг настръхна, когато то се размърда неспокойно. Нищо повече, слава богу. Дилън се просна на пода и остави съзнанието си да се пресегне към другото — оттатък пластостъклото. Тялото, в което се намираше сега, бе толкова преуморено, че се боеше да не заспи неусетно.
Санда се събуди на креслото в коридора. Главата я цепеше, зрението й беше размътено.
Надникна към залата… и се вцепени. Контрольорът се размърда полека и се понадигна с озадачено изражение на лицето. Стана, но изобщо не погледна към нея, а се вторачи в роботите, почистващи отсрещния ъгъл на помещението.
Изръмжа някаква команда и машините послушно се плъзнаха към него. Санда се досети, че шумът от движението им е единственият й шанс, смъкна се от креслото и го избута към края на коридора, плъзгайки се на колене по пода. Отърва се, защото мъжът нищо не подозираше, а и светлините в банковия сектор се отразяваха от дебелото пластостъкло и почти не се виждаше какво става в полутъмния коридор. Само веднъж контрольорът като че ли погледна към нея и тя замръзна, но той просто разтърси глава и се прозя.
Едва когато влезе в заседателната зала и заключи вратата, Санда си позволи въздишка на облекчение и отпусна измъчената си от болка глава върху ръцете. Тъкмо се поздравяваше колко добре направи всичко и се досети, че бе оставила шишенцето с нураформ до вратата на банковия сектор. Разтрепери се толкова силно, че ужасът едва не надделя над внушенията, но я спаси здравият разум — знаеше, че вече нищо не може да промени.
Контрольорът събра машините си, пак се прозя, после с удоволствие се протегна. Смътно се зачуди откъде ли са му щукнали странните видения и усещания, но си ги обясни с преумората. Време беше да изкара машините оттук.
Първата от тях, плъзнала се по коридора, нагълта шишенцето и го понесе нататък заедно с останалия събран боклук.
Цели два часа по-късно Дилън осъществи обратното прехвърляне — безкрайни минути на свръхнапрежение, защото й се струваше, че спящата контрольорка ще се събуди всеки миг или пък самата тя ще се предаде на изтощението. Все пак успя и щом съзнанието на другата жена се върна в съсипаното от недоспиване тяло, то веднага потъна в още по-дълбок сън. Дилън спокойно се скри в кабинета и въздъхна с облекчение.