Выбрать главу

Но ключовият елемент в замисъла ми се опираше на увереността, набита в главата на всеки жител на Цербер, че дори ако ти падне случай да откраднеш пари по електронен път, накрая ще те спипат. Бяха им достатъчни няколко поучителни примера от ранната история на планетата.

Просто прекрасно — самите ние нямахме никакъв очевиден и разумен мотив за стореното, а човекът, върху когото щеше да се стовари всичко, изобщо не би се досетил как сме го изпързаляли.

Девета глава

Последствия и промени

В неделя следобед тримата се качихме на катера — всеки отново в собственото си тяло — и си спретнахме малък празник. Бях особено горд от момичето, което май изгаряше от желание да повтори по някакъв начин приключението. Дилън се отнасяше много по-сериозно към случката. Разбираше не по-зле от мен всички рискове и нищожния шанс, на който бяхме разчитали. С нея много си приличахме, дори мисля, че тя бе по-наясно с неприятните страни на живота. Също като онези, на които им предстоеше да разследват нашия номер, амазонката имаше достатъчно способности, необходими за съчиняването на плана до последната подробност, но никога не би се схванала с изпълнението му. И нямаше да повярва, че някой ще се престраши, ако самата тя не бе участвала. Естествено точно това щеше да спъне и експертите от Сигурността.

— Чуй какво ще ти кажа — подхванах нравоучително. — Хората, държащи юздите на този свят — президентите на корпорации, шефовете на синдикати, централната администрация — са от оцеляващия тип хитреци. Точно те са били достатъчно дръзки и схватливи, за да проведат своите малки операции и да отстранят конкуренцията. Стигнал им е и късметът, за да не свършат зле. Във всяка история за нечий бляскав успех можеш да откриеш и ръката на сполуката. Но само около некадърниците се разнасят гръмки скандали.

— Добре де, този път ни провървя — отвърна Дилън. — Но все някога нещата се обръщат срещу теб. Ако бе станало онази нощ, не твоето съзнание щеше да се радва на прелестите по спътниците на Момрат, а моето и на Санда. Тя нека да прави каквото ще отсега нататък; аз приключих с изпълненията! Не желая повече да си залагам главата заради твоите щуротии.

— Няма и да е необходимо — уверих я колкото се може по-искрено. — Такива удари се правят веднъж. Вече ще бъде друго, а и само аз мога да постигна крайната си цел.

— Значи не си се отказал да дебнеш Уогънт Лару?

— Ни най-малко — кимнах убедено. — И причините са доста.

— А ако те издухат от сцената?

— Ще опитам пак — засмях се. — Онези от Сигурността просто ще ме изпратят още веднъж в друго тяло, после още веднъж… и така докато успея.

Същия следобед казах и на Санда цялата истина за себе си. Според мен вече имаше право да я знае след онова, което направи. Признавам обаче, че само се опитвах да успокоя Дилън с обещанието да не я въвличам повече в рисковани замисли. Никак не ми беше ясно какво предстои, нито от кого или от какво ще имам нужда, но предполагах, че непременно щеше да ми потрябва нейният катер. Е, поне в уверенията си, че тримата сме партньори, докато сме заедно, бях непоклатимо искрен. Наистина харесвах тези толкова различни жени, нещо повече — възхищавах им се. Дори не си позволявах да ги сравня с ония двете, с които бях в петък вечерта — плитки мечти, плитки фантазии за клубове по размяна на телата, плитки клюки за колегите…

Следващите няколко седмици ми опънаха нервите. Всичко зависеше от моята правилна преценка за ефективния контрол в тукашното общество. Вярвах, че го управляват хора, които чудесно разбират криволиците на криминалния ум, защото тяхното мислене бе същото. Но след успеха на нашите кроежи започвах да се опасявам, че съм пипал твърде изтънчено.

Един следобед Турган Сугал слезе на моя етаж да си поприказваме. Приличаше на човек, изведнъж открил пътя към вечния живот и несметното богатство.

— Днес махнаха Хамгирт — съобщи ми той.

— Нима?! — игриво се престорих на изненадан, въпреки напиращото в мен самодоволство.

— Излезе, че имал скрит порок. Бил комарджия. Затънал в дългове до гуша и започнал да източва пари от корпорацията, като ги разпределял в множество банкови сметки. Преди няколко дни внезапна проверка напипала схемата и следата ги отвела до Хамгирт.

— Брей, кой можеше да предположи! — подхвърлих присмехулно.

Сугал се запъна за миг.