— Успя значи? — измънка като поразен от внезапно прозрение. — Насади го, а? Как?
— Аз ли? Нищо подобно не съм сторил — отрекох съвсем сериозно. — По дяволите, нима не разбираш какво е необходимо за такава интрига? Немислимо сложно е!
Този път не успях да се сдържа и избухнах в гръмовен смях. Сугал също се подхилваше с мен, но изведнъж ме изгледа странно.
— Между другото, какво си направил там, че да те пратят при нас?
— Типичен случай съм. Компютърни шашми.
— Да пукна, ако мога да си представя как са те сгащили.
— Както и Хамгирт. Ето откъде взех идеята.
Той подсвирна протяжно.
— Ох, проклет да съм… Добре, няма да те разпитвам повече. Засега е настанала голяма суматоха, има много сериозно разследване, защото Хамгирт не само отрече всичко, но мина успешно и през психосондиране.
— Естествено. Най-големите шефове изобщо не се съмняват, че всичко е нагласено. Но това няма да му помогне. Не си измъчвай съвестта — нито ще го ликвидират, нито дори ще го пратят в мините на Момрат. Просто ще го набутат в глуха линия, та да му е за урок. Не заради кражбите. Ясно им е, че Хамгирт нищо подобно не е замислял. А защото е допуснал някой да му заложи капан. Значи не е способен да си опази гърба и всички поверени му тайни са застрашени. Синдикатите не прощават никому такива грешки. Не забравяй това, когато се издигнеш сред могъщите хора на тая планета.
— Има смисъл да го помня през всяка една секунда — кимна Сугал. — Но ако все пак разнищят историята и издърпат нишката чак до нас?
— До кои нас? — отново се изненадах, този път съвсем искрено. — Ти не си замесен в нищо. Само ми даде малко информация, но това би могъл да стори всеки от началниците в корпорацията. Няма за какво да се тревожиш. Колкото и да им е неприятно, ще се отнесат с уважение към човека, нанесъл такъв удар. Операцията беше много рискована, провървя ни и опасностите вече отминала. Дори да се досетят как е станало, никога няма да научат кой го е направил. Успокой се и използвай облагите на положението. Предполагам, че сега ще те издигнат?
— Точно за това дойдох да поговорим. Помолиха ме да изпълнявам задълженията на главен ревизор в корпорацията, докато титулярят временно поема президентските функции. Най-сетне ще се махна оттук. Крайно време беше! За нищо на света не бихме успели да изпълним завишените норми за тримесечието, които Хамгирт стовари на главите ни. Но като главен ревизор поне ще мога временно да ги намаля до нещо по-търпимо, а после ще убедя съвета на директорите, че шефът нарочно ни е тормозил. Мисля, че сега охотно ще повярват на всичко най-лошо за него.
— А аз кога ще получа своето? — вметнах небрежно.
Той помълча, преди да ми отговори.
— Дай ми месец да свикна с нещата горе. После ще мога да се разшетам. Няма да се учудят, ако облагодетелствам неколцина стари сътрудници. Всеки го прави и се старае постовете под него да са заети от верни хора. Но по-рано не бих посмял да наложа някакво решение.
— Така е добре — съгласих се. — И без това имам много за довършване, преди да се преместя… Работа за компанията, не се стряскай така! Но трябва да обсъдим още две въпросчета.
Стори ми се, че пак започнаха да го мъчат опасения.
— Какво искаш да кажеш? Нали се разбрахме предварително?
Кимнах малко рязко.
— Ще спазя договорката естествено. Моля само за две малки услуги. Едната е от време на време да се срещам на делови обяд с временния главен ревизор на корпорацията. Само колкото да не се забравяме и да разменим последните служебни клюки.
Сугал се поотпусна.
— Това няма да е трудно.
— Втората е съвсем различна, но изобщо не настоявам за нея, нито пък ти поставям някакви условия. Ако опре дотам, мога да направя нещо и сам, по втория начин, но май е по-лесно да стане официално.
— Продължавай.
— Има една млада жена, която много помогна и двама ни. Но е хваната в клопката на майчинството и иска да се измъкне от нея. Отгоре на всичко е извънредно умна и надарена, да не говорим пък за смелостта й. Ще се радвам, ако я уредя да се махне оттам… защото донякъде съм й длъжник.
Той поумува доста и накрая каза:
— Разбирам подбудите ти, но трябва да те предупредя, че искаш нещо трудно изпълнимо. Не познавам никого, който има достатъчно власт да го стори. Пък и не се сещам за друг вариант, освен ако успееш да предизвикаш съдебно решение — да я разменят с криминален тип, да речем, дето се е опитал да извърши престъпление срещу нея. Дотогава обаче момичето ще трябва да преживее тежки моменти…