Разбира се, връзката ни обясняваше моето преместване и ни отърваваше от всякакви подозрения. Имаше и още нещо. Чувствах се уютно с Дилън и съвсем не толкова добре без нея. Тя ми беше чудесна приятелка и довереничка във всичко. Никога не се бях сближавал толкова с друга жена. Беше ми добре, макар да не можех да обясня точно защо. Стигаше ми да знам, че е наоколо, дори и в най-далечния ъгъл на сградата и всеки се занимава със своите си неща. Все пак тази зависимост малко ме тревожеше, защото дотогава се бях смятал за неуязвим към емоционалните слабости, присъщи на останалите хора.
Спяхме винаги в едно легло и често си разменяхме телата, но това не ме притесняваше нито за миг. И двамата имахме първи клас, значи можехме да си вършим работата без значение кой как изглежда. А преживяването ни сплоти повече от която и да е двойка, срещана от мен през живота ми.
Как ли беше за нея… Е, мога само да кажа, че май запълвах някаква празнина в живота й, вероятно останала от тежкото време на професионалното майчинство. Тя имаше нужда от близък човек и много й харесваше, че спим без щитове помежду си.
Е, забелязваха се и две петънца в прекрасната картина. Нейните пури, миризмата от които изпълваше стаите дори при включен на максимум климатик. И фактът, че повечето сутрини Дилън ставаше и отиваше да рискува живота си. Не бях прекарал и две седмици като президент на „Хроясейл“, когато довлякоха първите жертви. Ако моряците бяха се родили с повечко късмет, само кървяха или им липсваха крайници. Иначе просто ги стоварваха на парчета в чували. Не исках някой ден да видя останките на Дилън, но не можех да я разубедя. Този живот й харесваше, а каквото и да чувстваше към мен, явно винаги щях да остана на второ място след океана…
Естествено във всичко това трябваше да се намери някакво достойно място за Санда, макар че и тя вече не беше чак толкова зле. Двамата с Дилън винаги й бяхме под ръка — на едно бързо спускане с асансьор от дома Акеба. Момичето очевидно беше доволно, макар и да се опитваше да скрие печалната си завист, че може само да наблюдава живота ни. Майчинството все още я възпираше да изпита малко чудноватата ни свобода и сигурност.
Чух се няколко пъти със Сугал, който толкова солидно се окопаваше на поста главен ревизор, че май скоро думата „временни“ за новите назначения в ръководството щеше да бъде забравена. Както и очаквах, признаха Хамгирт за виновен по всички обвинения, лепнаха му условна присъда и го набутаха да управлява местна корабна линия — също изцяло притежавана от „Тукър“.
Всичко се нареждаше добре за мен, само че нямах никакво намерение да оставя събитията да ме връхлитат изневиделица. Тепърва трябваше да се разправям с Уогънт Лару, затова си държах очите и ушите широко отворени в очакване на нов сгоден случай.
Десета глава
На лов за борки
Тревогите ми за Дилън (особено пък след като ми стана жена) се засилваха с всеки следващ пострадал, но вече я разбирах достатъчно добре, за да знам, че молбите са безполезни. Санда пък, изглежда, имаше доста мухи в главата след участието си в нашия номер и изгаряше от желание пак да си пораздвижи кръвта.
Седяхме една вечер, приказвахме си небрежно и тя изведнъж подхвана познатата тема, възбудена от новите разкази на морската вълчица.
— Толкова е вълнуващо — промълви, сякаш останала без дъх. — Какво ли не бих дала да се измъкна с тебе в морето само още един път!
— Сигурно ще пощурееш от досада — хладно отвърна Дилън. — Не се случва винаги да гоним борки или те да ни нападат… и слава на небесата, че е така!
— Искам просто да съм там, когато препускате по вълните, и да знам, че опасността може да връхлети всеки миг незнайно откъде… Толкова съм слушала твоите истории, че вече ги сънувам. А почивката ми почти свърши, следващата седмица пак започвам с хормоналната подготовка.
Виждаше се колко я потиска тази мисъл.
— Нали знаеш, че не можеш да излезеш в морето — обадих се съчувствено. — Лепнали са ти етикетчето „ценна за държавата“. Не са ти позволени никакви рискове.
— Знам, знам — въздъхна Санда и се нацупи.
Не за пръв път предъвквахме все същото, но сега май беше особено тягостно. Личеше си, че момичето полека-лека подкопава решимостта на Дилън да не й угажда — не само заради приятелството им, но и защото скъпата ми съпруга сама бе преживяла същото.