Стигнахме до един сектор югоизточно от Медлъм, определен ни от бреговата охрана. Всяка фирма си имаше своя зона за деня. Обикаляхме в стесняваща се спирала и търсехме големи масиви скрит.
— Засега липсват годни за обработка количества — обадиха се по комуникатора, — но пък забелязахме борк.
Дилън изведнъж се настрои съвсем делово.
— Проявява ли интерес към нас?
— Не е особено настървен. Обаче е големичък. Четири, може би дори пет тона. Хиляда и двеста метра на юг-югозапад, двайсет метра дълбочина. Май наникъде не се е запътил. Току-виж иска просто да се постопли на слънце.
— Не го изпускайте от очи — заповяда тя — и веднага ми кажете, ако си промени държанието!
После излезе на малката палуба пред рубката и аз я последвах. Насрещният вятър при тази скорост беше направо свиреп, усещах го въпреки прозрачния предпазен щит. Тук имаше още един рул. Дилън се вторачи в морето, аз също, но нищо не забелязвах.
— Аха, ето го! — изрече тя безизразно и посочи с ръка.
Напрегнах зрението си, но пак не открих каквото и да било. Започнах да се чудя дали не ставам жертва на майтап или очите ми вече не ги бива.
— Нищо не виждам.
— Погледни натам… Искам да се взреш точно в небето хоризонта. Присвий клепачи, за да не ти пречат отраженията или си сложи тъмните очила.
Послушах я, макар очилата да не бяха особено удобни.
— Защо да зяпам небето?
— Забелязваш ли малките черни точици?
Насилих се до болка и ми се стори, че най-после различавам нещо.
— Ами… да.
— Това са джики.
Опитах се да си спомня що за твари бяха пък те. Май някакви летящи чудовища, подобни на лешоядите.
— Винаги ли летят над борките?
Дилън кимна.
— Твърде лениви са да ловуват сами, а борките са алчни хищници, които убиват като в транс и оставят плячката недоядена. Колкото и да е странно, основната им храна е скритът, затова си имаме тия неприятности. Боркът напада и ръфа всичко, което се движи, включително и други себеподобни. Така се поддържа равновесието. Тези чудовища хранят и джиките, и още няколко вида морски твари. Ето защо съществуват ограничения колко можем да изтребим през всеки период…
— Обръща се — обади се гласът от комуникатора. — Вече определихме точно координатите на големия масив скрит, гадът се насочва право към него. Пратих съобщение на флотилията да изчака малко. Ще го праснем ли?
Дилън се замисли.
— Обади се на Карил и я питай достатъчно наблизо ли е, за да ни помогне при лъжлива маневра.
В последвалата кратка пауза се досетих, че ще е най-добре да не й се мотая из краката, а да я оставя да прави каквото е нужно. Нещо ме глождеше отвътре. В ушите ми сякаш непрестанно отекваше: „Четири, може би и пет тона.“
— Карил е на двайсетина минути от нас, а придружителите на флотилията — на четиридесет.
— Къде е Санда? — попита ме Дилън.
— Беше в общата каюта преди малко.
Тя пак се обърна към комуникатора.
— Пратете пътничката ни отзад и кажете на Карил да настъпи педала. Бойна тревога за оръжейниците. Готови за атака!
Самата капитанка застана пред втория рул и докосна някакъв превключвател. Катерът веднага забави ход. После ръката й сграбчи регулатора на мощността — лост с голяма черна топка отгоре. Вече управляваше тя, а не автопилотът.
— По-добре влез вътре и се вържи здраво — каза ми след секунда-две. — Ще трябва поне да отпъдим гнусното копеле, а не искам да се изтърсиш в морето.
Кимнах й разсеяно, зает с буцата в стомаха си. Можех да се справя хладнокръвно с доста по-опасни положения, но срещу ужасната твар, която досега бях виждал само на запис, трябваше да разчитам единствено на Дилън и нейния екипаж. Вече доближавахме чудовището. Различавах лесно половин дузина кръжащи джики над тъмното петно във водата.
— Куин, моля те!
— Ей сега. Не исках да ти преча. Само се питах защо ли ги наричат борки.
В този миг морето пред нас сякаш изригна и от него изскочи нещо доста по-грамадно от слон, надвишаващо поне тройно по размери катера. Насред масата плът се отвори страховит процеп, открил огромна кухина, пълна с остри зъби и гърчещи се пипала, подобни на червеи. Чудовището изрева своето „БООООРК“ с такава мощ, че ехото се затъркаля като гръмотевица над водата и едва не ми пръсна тъпанчетата.