— На тъп въпрос — тъп отговор — промърморих под носа си и се устремих към каютата.
Санда вече се бе вързала за един стол пред илюминатора. Тъкмо да се настаня като нея, рязък завой на катера едва не ме запрати в стената.
Лицето й се бе смръзнало от почуда, устните и трепереха полуотворени; когато надникнах през илюминатора, не вярвам да съм изглеждал по-различно.
— Олеле! — почти беззвучно промълви момичето.
Червеникавокафявата твар продължаваше да се надига над водата и като че закриваше целия свят. Изобщо не успявах да свържа в съзнанието си гледката със записите, които бях виждал.
От двете страни на борка се развяваха по четири великански пипала, целите обсипани с костеливи шипове. Струваше ми се, че дори те стигат да стиснат катера и да го пръснат на парчета. Остриетата сигурно можеха да пробият не само пластостъклото на илюминатора, но и бронята. Още по-лошо беше, че знаех колко хлъзгава и грапава едновременно е цялата кожа на чудовището, затова едно отъркване о нея бе достатъчно да отдели месото от костите.
А ние се тътрехме наоколо като някакви туристи на разходка!
Изведнъж откъм двигателя се чу напрегнат вой, сякаш най-сетне той бе заработил с цялата си мощност. Оръдията изтрещяха и цялото корабче се разтърси, а из каютата се разлетяха чаши. Катерът стреляше с осколочни снаряди. Правилно! Никога не бива да се използва молекулярен разрушител срещу нещо, което е потопено във вода, защото после няма как да спреш разпространението на процеса. А някой по-слабичък лазер дори не би одраскал отвратителния великан пред нас, чиито основни органи явно не бяха изложени на прицел.
Колкото и да ми беше неудобно, трябваше да призная пред самия себе си, че за пръв път в своя живот съм не само безпомощен, но и уплашен до вцепенение.
Снарядите удариха борка и се взривиха с ужасяваща сила, а освен това други го поразиха с електрически заряди. Съществото ревна и отскочи с бързина, която изглеждаше невероятна за такова тромаво тяло. Ние продължавахме да пълзим в опасна близост до него.
То се отдръпна и същевременно потъна под водата, а аз се изпълних с опасения при вида на тази неочаквана кротост. След миг едва не бяхме изтръгнати от предпазните ремъци, катерът ускори рязко и почти скочи над океанската повърхност.
Две секунди по-късно боркът се появи със страшно ръмжене и разпени водата зад нас. Сърцето ми за малко да слезе в петите, когато осъзнах, че преди маневрата ние се намирахме точно там.
Кърмовото оръдие изстреля цял откос по чудовището. Компютърно-лазерната прицелна система вкара всичките двайсетина снаряда в неговото туловище, но почти не личеше да му е навредила.
Боркът отново като че се смали под вълните. Сред гръмовните шумове на схватката долавях и свирепи, остри крясъци „Джийк! Джийк!“, сякаш банда запалянковци разпалваше допълнително страстите на противниците. Беше си донякъде вярно.
Разбрах и ПРИ какви обстоятелства различните твари на Цербер получаваха имената си.
Повече от половин час си играхме на гоненица със звяра. Изстреляхме по него достатъчно боеприпаси за изравняването на неголям град със земята. Вече се виждаха откъснати парчета от туловището му, тук-там в зейналите рани още кипеше и съскаше електрохимическата смес, която вълните не можеха да угасят. Но колкото и да дълбаехме борка, пак оставаха непокътнати — и още по-гадни — части от него.
Накрая проумях какво се опитваше да постигне Дилън. Тя просто изпълняваше предварително набелязаната задача — да отдалечи колкото може повече чудовището от скрита, който флотилията трябваше да събере. Оставаше ми само да се възхищавам на пресметливостта, умението и безумната й смелост. От време на време си повтарях: „А разни идиоти наемат катери, за да се забавляват с това!“
Колко ли го бяхме отдалечили? Вероятно поне на няколко километра. Но макар да ми стана ясно, че сме много по-бързи от грамадния изрод, огневата ни мощ изглежда не стигаше да го довършим сами.
Дилън внезапно прекрати играта на котка и мишка, изстиска цялата мощност от двигателя и ние започнахме да увеличаваме разстоянието до борка, без да го обстрелваме. Недоумявах защо е това бягство, но секунда по-късно последва остър завой и забелязах друг катер, близнак на нашия. Сигурно бяха Карил и нейният екипаж. Те също се насочиха към звяра, който този път не бе изчезнал магически под водата.