Предположих, че е видял катерите да се насочват към него и иска да отбранява територията си въпреки всичко, което му причинихме досега.
Носехме се с такава скорост, че се боях да не се разбием в тази гадост. Представях си как някое от костеливите пипала се стоварва върху нас и ни праща към вечната забрава в дълбините. Боркът тъкмо се бе приготвил за нов удар, когато изпод нашия катер се чуха четири изпуквания. Сменихме посоката на движение толкова внезапно, че почти се преобърнахме. Сега откъм задната каюта имахме чудесен изглед и светът отново се изпълни от най-отвратителната уста, която някога бях виждал.
Морето зад нас се разлюля от поредица страхотни експлозии; чудовището отвърна с предизвикателен рев. Видяхме как и вторият катер изстреля своите торпеда. Бяха от най-удобните за насочване — такива, дето летят във въздуха или се носят по водата и правят всичко, каквото им наредиш.
Две скочиха от вълните право в устата на звяра!
Макар да се бяхме поотдалечили, боркът все още ми приличаше на плаващ град. Секунди след това двата взрива го разкъсаха, разлетяха се парчета, дълги по няколко метра — окървавена кожа, кости и пипала. През предсмъртния рев на чудовището чухме мощен сигнал откъм катера на Карил и отвърнахме със същия.
Унищожаването потвърдено.
Навред из нашия катер се носеха ликуващи крясъци.
Санда едва не се свлече на пода, клатейки изумено глава.
— Ох! Изчела съм толкова книги, гледала съм филми, но това с нищо не може да се сравни! Номерата, които ни поръча да направим за теб, бяха такава леснотия! — Тя се обърна и се вторачи в лицето ми. — Ама ти добре ли си?
— Май понамокрих гащите — изграчих аз.
След малко се опомних, преоблякох се и отидох да видя какво прави Дилън. Щях да запомня плаването си с нея до своя последен миг. Открих, че мога да се уплаша до полуда и най-сетне си набих в главата, че моята съпруга върши тези неща всеки ден без да трепне, делово и безстрастно. Ако трябваше някога някой да ми пази гърба, исках това да е Дилън Кол.
Остатъкът от деня мина без приключения. Веднъж в далечината отново се мярна борк, но нямаше гонитби. Само обикаляхме край траулерите, събиращи скрита. Наслаждавах се на всяка скучна минутка в топлия следобед. Флотилията напълни резервоарите си за по-малко от два часа. После заедно се насочихме към дома.
Изпитвах доста смесени чувства. Възхищавах се още повече на Дилън и останалите моряци, които всеки ден си изкарваха прехраната с това, но не ми се вярваше, че напрежението не оставя следи у тях. И разбрах, че съм подценявал опасността, на която се излагаха. Очаквах отсега нататък тревогата да ме гризе все по-силно, щом си припомня събитията от този ден.
Стигнахме необезпокоявани до пристанището и плавно се понесохме към кейовете. Дилън наблюдаваше привързването на катера към кнехтовете, после се върна при нас в каютата.
— По-добре да изчакаш здрачаването, преди да излезеш — посъветва тя Санда. — Така никой не би могъл да е сигурен дали си била с нас или си дошла, след като сме се завърнали.
Аз се изправих.
— Моля да ме извините, но трябва да стъпя на нещо устойчиво, та ако ще и дърво, иначе ще се побъркам.
Санда тъкмо бе прегърнала Дилън и й лепна сочна целувка по бузата.
— Кълна се във всичко на света, че ще се махна от това майчинство!
Жена ми се вторачи в мен.
— Е, убеди ли се най-после?
Кимнах съзаклятнически, излязох и тръгнах по подвижното мостче към дока. И в същия миг замръзнах. Двама непознати стояха на другия му край. Видът на такива типове е един и същ из цялата галактика, нямаше нужда да ми казват какви са. Стомахът ми се сгърчи още по-неприятно, отколкото при схватката с борка.
Стъпиха на палубата и впиха погледи в мен. Мъжът натика значката си в лицето ми и изрече тихо:
— От Сигурността сме. Останете където сте и не издавайте нито звук.
После даде знак на жената, която ни подмина и влезе в каютата.
— След вас — подкани ме ченгето и аз поех обратно заедно с него.
Санда и Дилън естествено бяха изненадани от появата на полицайката, помислили, че чуват моите стъпки.
— Коя е капитан Кол? — попита ги тя.