— Аз! — смело се изпъчи Санда.
— Не, аз съм — обади се кротко Дилън. Погледът и, отправен към приятелката ни и гласът й сякаш внезапно натежаха от тъга. — Няма смисъл. Ще ни сканират и двете.
— Вижте какво — престорих се на възмутен, — като президент на фирмата искам да знам какъв е проблемът.
— Капитан Кол е обвинена за съзнателно нарушаване на член 623 от Всепланетния наказателен кодекс — обясни мъжът. — Умишлено е изложила на крайна опасност индивид, определен като ценен за държавата.
— Ама че нелепост! — избълвах аз. — И двете работят в „Хроясейл“…
— Стига! — засече ме жената. — Знаем кое е момичето.
— Налага се да ги отведем в управлението — продължи другото ченге и се обърна към мен: — Моля ви да не ни пречите. Наказанията за подобни постъпки са твърде сурови.
— Не мога ли поне да ги придружа? Женен съм за капитан Кол.
— Няма проблем, стига да не правите глупости.
— Бъдете спокойни — уверих ченгетата.
Всичко изведнъж стана ужасно. Да, късметът ни изневери — впрочем не на мен, а на онази, която ми беше най-скъпа. В този миг с удоволствие бих извършил какви ли не глупости, при това без секунда колебание, но разбрах, че нямаше да постигна абсолютно нищо. Оставаше ми само да вървя покорно с останалите.
Единадесета глава
Присъда
По пътя към управлението предупредих и двете да не казват нищо. Дилън ни стисна ръцете.
— Какво да се прави — спокойно каза тя. — Съзнавах какво върша и дори сега не съжалявам. Може и да съм си го заслужила, макар че не ми се искаше да стане. Поне живях истински цели пет години. Сега е ред на някой друг.
— Не говори така! — сгълчах я. — Не е настъпил краят на света.
— Моят свят свърши… — почти прошепна Дилън.
Щом влязохме в управлението, което заемаше единия край от сградата на общината, двете жени веднага бяха отведени в малка стая, където ги сканираха и провериха картите им за самоличност. Не ми позволиха да вляза с тях и аз останах да крача нервно из тясната чакалня. Дори преживяното по време на гонитбата с борка бледнееше пред чувствата ми в този момент — никога не бях се усещал толкова потиснат. След около половин час ми позволиха да се видя с Дилън за няколко минути; докато ченгетата пишеха протоколите или каквото там още имаха да свършат. Бяха завели Санда в друга стая и не ме допуснаха до нея.
— Е, това беше — въздъхна жена ми.
— Какво искаш да кажеш?
— Дебнали са ме, Куин. Доколкото разбрах, чакали са да сгафя през всичките пет години. Никак не им е харесало, че се измъкнах с хитрост от майчинството, затова са търсили удобен повод. Една от чиновничките във фирмата се оказа тяхна агентка, работи при нас отдавна почти откакто и аз самата. Имали са с какво да я принудят. Някакво старо прегрешение или нещо подобно, освен това й е липсвала квалификация. Задължили са я да ме издаде, иначе щом навърши определената възраст — право в мините на Момрат!
Поклатих глава изумено.
— Следили са те пет години?!
— Искали са да дадат урок на всички — кимна тя. — Сред професионалните майки не е много спокойно, откакто аз се махнах. Знаех, че съм се превърнала в символ на надеждата за тях. Властите бяха просто принудени да ме накажат, независимо колко дълго трябваше да чакат. Казаха ми, че според моя психологически профил са предвидили, че ще направя подобна глупост рано или късно. Познаха…
— Сега какво ще стане?
Бях и разтревожен, и вбесен от системата, способна да дебне търпеливо толкова дълго, за да смаже непокорния.
— Чака ме присъда. Свидетелката, ченгетата и сканирането потвърдиха обвинението без никакво съмнение.
Мислите препускаха трескаво в ума ми.
— Кой ще те съди? Що за хора са?
— Състав от професионални съдии. Тринадесет на брой. Ще трябва да застана пред тях след по-малко от час. Обикновено не разглеждат дела късно вечерта, но за мен ще направят изключение.
Опитвах да се сетя за всеки що-годе влиятелен човек, когото познавах тук.
— Дали пък не мога да се обадя на някого? Да се намеси и да поотложи нещата?
Дилън завъртя глава.
— Нищо няма да постигнеш. Вероятно по-късно има някакъв шанс, но не и сега. Дори още не знаем каква ще бъде присъдата… Ясно е само, че са си го намислили преди години, — тя се взря в очите ми — не се обвинявай! Сама го направих, по собствено желание. И съм отговорна за постъпката си.