— Но аз ти позволих…
По устните й се плъзна познатата ми усмивка.
— Не би могъл да ме спреш и го знаеше, нали?
— Поне ще ме пуснат ли в залата? Ще изслушат ли нечия молба за смекчаване на присъдата?
Дилън вдигна рамене. — Знам ли…
Чакахме, измъчвани от мислите си, докато я повикаха.
Типична съдебна зала, в която единственият донякъде необикновен елемент бяха тринадесетте мъже и жени в черни тоги, седнали зад леко извита маса. Само пред един от тях имаше микрофон и веднага ставаше ясно, че той е председателят. Пуснаха ме да седна отзад. Забелязах Санда на първия ред в иначе пустата зала. Стори ми се, че доста си е поплакала, но вече се владееше.
— Държавата срещу Дилън Жанг Кол — изрече главният сред съдиите, сухо и делово, сякаш предстояха и други дела. — Моля обвиняемата да се изправи и да застане пред съда.
Тя изпълни нареждането и се вторачи право в очите на председателя. „Браво, момиче!“, възкликнах мислено.
— Дилън Жанг Кол, намерихме представените ни доказателства срещу вас за достоверни и неопровержими — вие сте нарушила умишлено и злонамерено член 623 от Всепланетния наказателен кодекс на Цербер. Можете ли да изтъкнете доводи за отхвърляне на обвинението или смекчаващи вината ви обстоятелства?
— Не, ваша светлост — отвърна тя твърдо.
Проклинах наум и се въртях на стола. Два пъти за един ден изпитах що е истински страх и какво значи да си напълно безпомощен.
— Нека и Санда Тайн застане пред съда.
Момичето изглеждаше мъничко и уплашено, когато пристъпи до Дилън, която хвана ръката й сякаш да я ободри.
— Санда Тайн, стигнахме до извода, че вие умишлено и злонамерено сте нарушила синдикалните правила, действащи в дома Акеба. Доказателствата също са достоверни и неопровержими. Можете ли да изтъкнете доводи срещу обвинението или смекчаващи вината обстоятелства?
— Аз я принудих! — смело избълва момичето. — Досаждах й, тормозих я. Вината е моя!
— Преценихме всички фактори в ситуацията, включително и пълния анализ на вашите психопрофили. Един от принципите, заложени в нашето правосъдие, особено като си припомним ранната ни история и какви хора са били създателите на тукашното общество, е престъпното деяние да не бъде разглеждано само по себе си, а спрямо функционирането на цялата система. Можете да отидете в някоя от частните банки например и да поискате хиляда кредита без обезпечение или сигурни гаранции, че ще ги върнете. Ако банката ви отпусне парите и вие станете неизправен длъжник, вината не е ваша, а нейна. Да речем, че отчаяно сте се нуждаели от тази сума, че за вас тя е била въпрос на живот и смърт и сте споделили това с отговорен банков служител. Той ви съчувства, но все пак е длъжен да ви откаже заем, защото иначе ще навреди на своя работодател, съответно на вложителите, а в крайна сметка — и на държавата. Всеки, който е доверил парите си на тази банка, ще пострада от неговата грешка. Но да предположим, че той се трогне от молбите ви и уреди да получите достъп до код, с който да откраднете парите. Отчаяни сте и правите точно това, значи извършвате криминално престъпление. Кой обаче е извършителят на по-сериозното престъпно деяние? Крадецът или онзи, допуснал кражбата? Съдът следва същия принцип, въплътен в нашите закони и нормите на поведение. Приложихме го и към настоящия случай. След като проучихме вашия психопрофил, Санда Тайн, преценихме, че вие носите второстепенна вина за нарушението на закона, тъй като не сте се промъкнала незабелязано и без разрешението на капитана на катера. След като разгледахме и досегашните ви досиета, смятаме, че стигнахме до справедлива и безпристрастна присъда. Този съд постановява, че вие двете ще си размените телата чрез приложена от нас принуда и ще останете постоянно в новите си телесни същности. Освен това задължаваме вас, Дилън Кол, да поемете функциите на тялото на Тайн, следователно не можете повече да се върнете на предишната си работа, нито да упражнявате друго занятие. С оглед на психопрофила ви след изпълнението на присъдата ще бъдете отведена в центъра по психология на община Медлъм, където ще бъдете подложена на поредица от конкретни процедури, предписани за вашето и общественото благо.
Скочих от стола си.
— Няма да превърнете жена ми в безмозъчна идиотка! — Креснах вбесен.
Председателят млъкна, а всичките тринадесет съдии ми отправиха най-злите погледи, които бях виждал през живота си. „Е, сега оплеска всичко!“, казах си, но вече от нищо не ми пукаше.