— Добре. Просто използвай разсъдъка си. Зададат ли ти въпрос, отговорът на който ще ни навлече неприятности, кажи, че ти е забранено да разнищваш тази тема.
— Както желаеш — повтори тя като робот.
Вторачих се в нея.
— Защо се държиш така?
— Част от наложените ми принуди. Длъжна съм да се подчинявам на всяка твоя заповед, която не нарушава правилата на синдиката или другите вменени ми забрани. Моля те, не се разстройвай. Нищо не можеш да промениш. Няма смисъл да ми заповядаш да не изпълнявам тези внушения, защото гадовете се погрижиха и за това проклети да са! Изпитвам непреодолимо желание да… служа. Превърнаха ме в абсолютно покорна твар и дори, хм, ще започна да страдам, ако не получавам нареждания и не ми се възлагат задачи. Накратко, нуждая се от господар. Всеки път, когато искаш нещо от мен, аз… изпитвам удоволствие, самочувствието ми се подобрява. Вече съм робот от плът и кръв — съществувам, за да ти служа, и ти трябва да ми позволиш това. Заради самата мен.
Сигурно в този момент съм я гледал изцъклено. Нима пред очите ми стоеше същата Дилън Кол, която преди два дни се бе изправила безстрашно срещу най-отвратителното чудовище на океана? Независимата, дръзка затворничка, измъкнала се с хитрост от майчинството, заслужила с труд и риск капитанството на катера и помогнала ми да злоупотребим с цяла компютърна мрежа? Стори ми се, че виждах непозната. Вече не си правех илюзии колко подло е постъпено с нея. Вероятно по-ужасно и от хирургическото бърникане в мозъка, което според съдията не било цивилизовано! А най-тягостно за мен бе, че все още не проумявах как точно да се справя с положението.
— От какви задачи имаш нужда?
— Да ти готвя, да чистя, да изпълнявам дребни поръчки… Всичко! Куин, знам колко ти е трудно, а и ти сигурно разбираш какво означава това за мен, но вече е факт. Приемам го като такъв, постарай се ти също да свикнеш. Иначе по-добре ме изпрати в дома и ме забрави.
— Никога!… Освен ако сама не поискаш.
— Аз вече нищо не искам. Забранено ми е. Оставиха ми само задължения — да служа, да си върша работата на майка. Не съм способна да искам. Ако решиш, че по цял ден трябва да лъскам жилището гола, ще го правя. Принудена съм.
— По дяволите! Все има някой продажен психоманипулатор тук, когото да притисна, за да те отърве!
— Няма да стане. Принудата е заложена толкова дълбоко, че ако бъде премахната по начин, различен от налагането й, психиката ми ще бъде съсипана окончателно. Завинаги ще си остана слабоумна. Само главният компютър съхранява процедурата. Дори се погрижиха не един, а неколцина техници да извършват манипулациите, та да не би някой от тях да издаде какво е направил. Допълнителна застраховка. Забрави ли, че чрез мен дават урок на майките какво ги чака, ако не се примирят с участта си?… В дома няма да е по-различно, само че там всяка от останалите жени ще може да ми заповядва.
Отново главният компютър! Непременно трябваше да видя сметката на Уогънт Лару! Каквото и да ми струва това!
Възползвах се от всичките си връзки в «Тукър». Започнах от Сугал, с когото се срещнахме на дружески обяд.
— Както се досещам, ще искаш нещо от мен. За друго не идваш — подхвърли главният ревизор без следа от недоволство.
— Какво представлява проектът «Феникс»?
Той се сепна.
— Откъде си чул това?
— Няма значение. Искам просто да знам какво означава.
Гласът му се сниши до нервен шепот.
— Човече, опитваш се да запалиш сандък с експлозиви!
— Уверявам те, че независимо от пречките ще науча тайната.
— Щом изобщо си чул името — въздъхна Сугал, — значи ще изровиш и останалото. Но нека не приказваме тук, могат да ни спипат. Ще ти осигуря информация.
Спази обещанието си, макар че дори той не знаеше какво всъщност се мъти. А и не разчитах само на него. Измъквах полека-лека дреболии от всеки свой познат, освен това се възползвах от чудесната компютърна мрежа на «Тукър», до която продължавах да имам достъп. Търпеливо нанасях всяко парченце на пъзела, докато не започна да ми се струва, че мога да сглобя цялата картинка по умозрителен път.
Тема за размисъл: Вече знаех, че всеки специалист, изтеглен от «Тукър» през последните три месеца, се е занимавал с някаква разновидност на органичните компютри. Повечето основни проекти в тази област отдавна бяха под забрана в Конфедерацията, защото още преди столетия първите подобни творения едва не поробили човечеството. Онази яростна, кървава и твърде скъпа война бе наплашила властниците. Всички експерти в тази област били изтребени или… може би изпратени на Цербер? От Сугал, а и от други хора научих, че не само нашата корпорация е командировала такива специалисти.