Тема за размисъл: Два-три месеца предварително на острова на Лару е започнало мащабно строителство, включително и на площадка за кацане на совалки. Ако се съдеше по броя на работниците и количеството на материалите, за проекта не се жалеха средства.
Тема за размисъл: Връзките между основния компютър на Тукър“ и главния — което важеше и за останалите корпорации — бяха сложно закодирани и се осъществяваха чрез спътник. Но според изровените от мен данни другият край на системата беше островът на Лару, макар официално главният компютър да се намираше в орбиталната станция на Владетеля. Възникваше интересен въпрос — щом проектът е толкова свръхсекретен, защо не работят по него именно в орбиталната станция? Тя беше голяма почти колкото острова, а имаше и повече полезно пространство, защото площадката за кацане, енергийната станция и другите помощни сгради на непристъпното убежище заемаха доста място.
Тема за размисъл: Любопитна подробност — зоната за действие на траулерите, които принадлежаха на „Хроясейл“, се бе увеличила почти наполовина точно преди аз да поема фирмата. Забелязах го, понеже си направих труда да проуча внимателно нормите, определени ни за тримесечието. Разбрах, че промяната засяга и „Морски принц“ от Кобърн, чиято база се намираше на почти същото разстояние южно от острова на Лару. Започнах да ровя още по-усърдно, погледнах и разпределението на нормите за предишното тримесечие. Друг клон на „Тукър“ — „Емясейл“, внезапно бе изчезнал от плановете. Зоната му бе разпределена между „Хроясейл“ — съвсем нормално, тъй като принадлежахме на една и съща корпорация — и „Морски принц“, което вече бе твърде необичайно. Тази фирма беше собственост на корпорацията „Компуърлд“, пряк конкурент на „Тукър“. Никой не би постъпил така доброволно, значи „Компуърлд“ се бе разделил с нещо твърде ценно, за да получи солидната компенсация, но не намерих никаква информация по въпроса. Документацията обаче показваше друго — общите количества скрит, събрани от поделенията на „Тукър“, бяха започнали рязко да намаляват от началото на тримесечието и ако станеше още по-зле, следващата година трябваше да бъркаме в неприкосновените резерви. В промяната наистина нямаше нищо доброволно — само общопланетното правителство разполагаше с власт да наложи такава принуда.
Фактите, заедно с наученото по-рано, рисуваха особено мрачна картина.
Тема за размисъл: Засега единствените, за които се знаеше, че използват човекоподобни органични компютри, бяха все същите ни приятелчета — пришълците с техните роботи-шпиони. Връзката им с Диаманта на Уордън бе установена. Нали затова ме стовариха тук? Само че роботите си вършеха добре работата и нов огромен проект за усъвършенстването им не беше нужен никому. Пък и едва ли биха го започнали тук, на Цербер или на която и да е друга планета от Диаманта. Защо да ангажират хора, които очевадно изоставаха в техническо отношение спрямо пришълците?
И все пак изводът беше неизбежен — Уогънт Лару е превърнал доскорошната си крепост и убежище в лаборатория за органични компютри, привлякъл е най-добрите специалисти, а траулерите на „Емясейл“ го снабдяват с всичко необходимо. Но защо с кораби, придружени от бойни катери, а не по въздуха? Е, сигурно това привличаше по-малко вниманието, пък и за евентуалните наблюдатели извън планетата щеше да изглежда, че траулерите на „Емясейл“ продължават предишните си занимания във все същия район. Предполагах също, че Лару се отнася крайно неприязнено към присъствието на прекалено много летящи машини близо до острова му.
Няколко дни се щурах неспокойно из апартамента, обсъдих всичко и с Дилън. Липсваше й опит, затова явно нямаше с какво да ми помогне. Но познаваше местния живот по-добре и без да иска ми подсказа отговора на загадката.
— Защо си мислиш, че пришълците имат нещо общо? — учуди се тя. — Не може ли да е някоя нова хитрина на самия Лару?
Заковах се на място като вцепенен. Изведнъж всички парченца на пъзела се наместиха и видях ясно немалка част от сложния замисъл.
— О, не! — възкликнах. — Пришълците са набъркани в историята, но не подозират за това!
— Как така?!