Седнах и си наложих сдържаност.
— Добре, ето какво знаем — нашествениците успяват да изработят подобия на хората, които постепенно заемат важни длъжности в Конфедерацията. Тези органични роботи са толкова съвършени, че заблуждават буквално всекиго. Не само контролните машини, но и човешкото обкръжение. Дори близките приятели. Дори любовниците… И минават успешно през мозъчно сканиране! — Отново скочих трескаво. — Разбира се! Разбира се! Как може да съм бил толкова сляп досега?!
Дилън ме погледна загрижено.
— За какво всъщност говориш?
— Най-напред агентите подбират човека, когото ще заместят — продължих хода на разсъжденията си аз. — Ровят, докато намерят досието му, правят множество холограми и каквото още им хрумне. А нашите приятелчета пришълците вземат всичко това и създават органичен робот… може би по-правилната дума в случая е „отглеждат“. Физически той е пълен двойник на подбраната жертва. Разбира се, понеже е изкуствен, има си и каквото още искат създателите му — очи, виждащи в инфрачервено и ултравиолетово, огромна сила, стига да е необходимо. А и се състои от извънредно устойчив материал, не от клетки, кожата му служи просто за покривало. Вероятно извлича енергията си направо от заобикалящите го полета — микровълни, магнетизъм или нещо подобно. Иначе няма как да оцелява във вакуум например. Онзи, който проникна в Командването на военните системи, можеше дори да променя съставните си части за други функции. Направо се изстреля в орбита! И въпреки това заблуждаваше всички, докогато е трябвало… Знаеше подходящите отговори на подвеждащите въпроси, представяше особеностите на заместената личност до най-дребния навик, дори му потичаше кръв, ако се нарани… Има само един начин да се постигне такова подобие.
— И кой е той?
— Роботът наистина е този човек, за когото се е представял.
Дилън смаяно разтърси глава.
— Не виждам никакъв смисъл в предположението ти, робот ли е бил все пак или човек?
— Робот. Съвършен, с невероятно гъвкави елементи, осигуряващи му всичко необходимо според случая — за заблуда, за изпълнение на задачата, за измъкване… Невероятна машина, съставена от миниатюрни едноклетъчни компютри, които дори независимо един от друг си вършат работата. И са трилиони! Пришълците явно са решили проблема, с който ние не се справихме, нито пък си позволихме да изследваме достатъчно дълго. Открили са метод за основно програмиране на тези творения, така че хем да бъдат свободни и пълноценни личности, хем никога да не се отклоняват от зададените команди — тоест да не престават да ни шпионират. И какво излиза? Правят ги по наш образ и подобие, а после? Докарват ги на Цербер? Не, по-вероятно — в орбиталната станция!
Дилън се смръщи озадачено.
— Значи се навъртат наоколо, така ли?
Поклатих глава.
— Представям си го по-иначе. Отвличат набелязаната жертва. Вероятно докато е на почивка, защото трябва да е по време, когато никой няма да забележи отсъствието й поне две-три седмици. Докарват я в станцията и я заразяват с местната разновидност на микроба на Уордън. След това… Нали си спомняш дрогата, с която си се снабдила, за да се измъкнеш от майчинството?
— Да — кимна тя. — Откраднах я от един пилот на совалка.
— Страхотно! Всичко се връзва. Щом микробите се настанят удобно в жертвата, дават й малко от същата дрога и я събират с вече заразения робот — нейно съвършено копие. Съзнанието, цялата личност на човека се пренасят в робота, който обаче предварително е програмиран за агент.
— Почти същото направиха и с мен — изрече Дилън безизразно.
— Да. Но методът е много по-усъвършенстван. Никоя от машините за психосондиране не би свършила работа, защото имат нужда от цялостната личност. И просто променят общата й нагласа. Тайната всъщност е в първоначалното програмиране на робота, с което се занимават пришълците.
— А той как ще заеме мястото на отвлечения човек? — усъмни се жена ми. — Нали микробите ще го унищожат, щом напусне Диаманта?
— Не е задължително. Не забравяй, че дори ние вече можем да стерилизираме някои изделия, без да ги съсипваме. Явно роботите умеят да се справят още по-добре. Излизат от тукашната звездна система, малките умират, но квазиклетките в изкуствените тела са толкова издръжливи, че незабавно поправят вредите от процеса И „човекът“ спокойно се връща на работа — безупречен шпионин и диверсант. Просто и прекрасно!
— Твърде много прилича на случилото се с мен — повтори Дилън.