— Съжалявам — казах й съчувствено. — Възхищавам се на тяхното хитроумие, както бих се радвал на чудесно обработен скъпоценен камък. Изобщо не пренебрегвам трагедията на хората, които те жертват за изпълнение на замислите си. Но като си представя мащабите и сложното общество на Конфедерацията, не виждам начин да се предотврати проникването на роботите. Вероятно вече са нанесли непоправими щети…
— А проектът „Феникс“?
Замислих се.
— Намирам само едно обяснение и то е смразяващо. На пришълците островът не им е нужен. Защо да ползват услугите на хора, които не знаят за изкуствените създания почти нищо в сравнение с тях? Пък и пренасянето на тази операция върху някоя от планетите в Диаманта рано или късно ще привлече вниманието на Конфедерацията, а нашествениците и без това знаят, че тук ще става все по-горещо… За да напипаш отговора, мила, трябва да наподобиш мисленето на Уогънт Лару, да гледаш от перспективата на Диаманта. И изведнъж ти светва в главата!
— Не и на мен — промърмори Дилън.
— Тогава ще се опитам да го обясня. През цялото време се чудехме какво могат да предложат пришълците на Четиримата владетели, освен отмъщение срещу Конфедерацията. Ето ти я отплатата! Когато те победят, Четиримата и други избраници… а защо не и цялото население на Диаманта — ще получат нови тела. Съвършените тела на органични роботи. Разбираш ли сияйното бъдеще, дето им се предлага? Да се махнат оттук. Да са свободни! Има обаче уловка, за която параноик от класата на Лару не може да не се е сетил.
— Виж, това ми е ясно. Нищо не им пречи да програмират и телата, с които ще наградят съюзниците си, за да си отгледат пълчища от роби-свръхчовеци…
— Прекрасно! Получаваш отличен. Е, значи има начин да се спасиш от заточението в Диаманта, а не смееш да го използваш. Ти какво би сторила?
Тя поумува малко.
— Ще изучавам техните роботи и ще опитам да си направя свои.
— Така да бъде, да бъде. Но не е много вероятно да постигнеш нещо без огромни инсталации, които наблюдателите на Конфедерацията непременно ще забележат. А може би ще са необходими съставки или помощни материали, каквито липсват по планетите на Диаманта, вероятно дори неизвестни на цялата човешка наука? Е, ако не можеш Да си направиш свой робот, остава ли ти избор?
— Просто искам няколко в повече, без да ги изпращам като агенти. Пришълците са принудени да ми вярват и ще ми ги дадат.
— Пак позна! Но и те ще бъдат предварително програмирани по начин, който нашата наука още не е разгадала. Следователно първо трябва да разбереш самия метод и да отстраниш програмата. Не е лесно, защото тя най-вероятно е свързана с основните функционални принципи заложени в тези роботи, а тях не можеш да не запазиш. Остава ти само да се надяваш. Събираш всичко, което ти е под ръка, свикваш експерти дори в гранични области с тази, затваряш ги на острова заедно с роботите, осигуряваш им лаборатория и компютри. И се опитваш да налучкаш вярното решение. Мисля, че в това е същината на проекта „Феникс“.
— Лару не само си го връща на Конфедерацията — почти със страхопочитание промълви Дилън, — но и мами пришълците!
— Да, аз се възхищавам по неволя на дъртото копеле — кимнах. — Предполагам, че в играта са се включили и останалите Владетели. И си мисля, че знам с какво разкарват роботите. С все същите совалки, които хвърчат между четирите планети. Те се отбиват само на още едно място — спътниците на Момрат. Някъде там пратениците на Владетелите се срещат с пришълците.
Пльоснах се в близкото кресло и си позволих миг самодоволство. Най-сетне бях решил поне наполовина загадката на Диаманта. Вярно, нищичко не знаех за самите пришълци, нито за размаха и целите на проникването им в Конфедерацията, но поне вече в общи линии разбирах случващото се тук.
— И каква полза? — Дилън сякаш бе отгатнала мислите ми. — Нищо не можеш да направиш.
Милата ми практична съпруга! Веднага напипа слабото място. Наистина, какво ли можех да направя?
По-точно — какво исках?
Ясно, да пречукам Лару и да разбия тази система. Но дори да ми е по силите… действително ли толкова страстно желаех проектът „Феникс“ да се провали?
Знаех само едно. На острова на Лару се мътеше най-голямата шашма в историята на Диаманта… и аз трябваше да се включа някак в нея.
Тринадесета глава
Как да проникнеш в непристъпна крепост