След няколко дни се качих на катера на Карил и я накарах да направи уж нормалната патрулна обиколка, но този път се отбихме толкова далеч на юг, колкото ми се виждаше благоразумно. Спомних си как Дилън бе споменала, че веднъж гонила борк чак докато видяла острова на Лару. Е, и едно въображаемо чудовище можеше да ни послужи за оправдание.
„Островът“ беше доста далеч от всякаква друга „суша“ — отлично местенце, което диктатор като Лару би си избрал за леговище. Представляваше неголяма купчина огромни дървета и площта му едва ли надхвърляше стотина квадратни километра. Нищо особено според мерките на Цербер. Имаше още десетки такива островчета, откъснати от основния масив и пръснати из океана.
Пообиколихме, като внимавахме да не се напъхаме в защитния периметър, наблюдаван от главния компютър — той ясно личеше на екраните на собствените ни скенери. Виждахме гъсти оранжеви, виолетови и златисти листа по черните стволове и дори от петнайсетина километра различих със силната оптика на катера необикновено по размерите си здание точно в средата на охраняваната зона. Хвърляше сребристи отблясъци под слънцето, напомняйки ми ту приказен замък, ту странна авангардистка скулптура. Бях си представял приблизително какво ще видя по описанията на прогонените наложници и на Дилън, но фантазиите ми определено бледнееха пред самата гледка.
Все пак знаех предварително поне общия архитектурен план — разположението на основните помещения, асансьорите, главната енергийна станция, защитните постове. Неохотно стигнах до заключението, че на Цербер трудно може да се построи по-непревземаема крепост.
Електронните щитове не само покриваха всичко като купол, но и проникваха във водата до дълбочина два километра, сиреч до дъното. С доста приспособления и мощност, която веднага би ме издала, може би щях да си пробия път под щитовете, ала рисковете нарастваха точно след като човек проникнеше през първата зона на защита. Имаше не само втори слой щитове, но и достатъчно ефикасни оръжия. А и край острова непрекъснато патрулираха бронирани катери — както управлявани от роботи, тъй и с екипажи от хора.
Карил, едра мускулеста жена с плътен глас, ми помагаше с удоволствие и май дори подозираше с какво съм се захванал. Колкото и да се различаваше външно от Дилън, по душа тя много приличаше на близката си приятелка.
— Ако подгоним натам повечко борки?… — промърморих, мислейки на глас.
Капитанката се разсмя.
— Голяма веселба ще падне, но пак няма да влезеш вътре. Вярно, имаме си начини да примамваме борките, ако се наложи, но пък и щитовете са си доста мощни. Ще трябва да пратиш натам цяла орда зверове, за да започнат да изчерпват енергията. Виждал си вече, че и два от нашите катери стигат, за да очистим един борк. Не можеш да си представиш какво ще направят защитните системи на острова с дузина наведнъж!
— Е, да — кимнах аз. — Но… Нали току-що каза, че можем да примамим борките насам?
— Да, с някои специфични звуци и миризми във водата, за да ги подлъжем, че наоколо има храна. Ако си голям късметлия, ще довтасат четири-пет от тези твари. Не повече. Не се срещат толкова често наоколо, иначе не би останал никакъв скрит за нас.
Изхъмках разсеяно, но вече прехвърлях в ума си други планове. Щом се върнехме на брега, щях да проверя какво може да се направи. Сигурен бях, че ако разполагам с достатъчно време — а точно това не знаех, — ще измисля как да проникна през щитовете. И да се озова пред системите за мозъчно сканиране, които сто на сто се срещаха там на всяка крачка?
Не, непременно имаше и по-лесен начин!
— Дилън?
— Да, Куин.
— Как са направени торпедата за катерите? По-точно как се взривяват?
— Отстрани имат завинтен детонатор с миникомпютър. Командата се изпраща от разстояние.
— Аха… Добре, а как различаваш самите торпеда? Можеш ли с една команда да взривиш всички наведнъж?
— Не се прави така. Торпедата са от един модел и се използва еднаква честота. Но за всяко си има код, отпечатан върху корпуса. Първо зареждаш кода в предавателя, после с него взривяваш торпедото. От никакъв друг сигнал няма да се задейства. Щом в компютърната система за управление на оръжейните системи са въведени кодовете, няма за какво друго да се грижиш.
— Ясно. А кой въвежда новите номера? От заводските документи ли ги взимате или от товарителниците?
— Майтапиш ли се с мен? Ти би ли си заложил главата на някаква товарителница? Капитанът лично надзирава зареждането на всяко торпедо, прочита номера на кода с очите си и пак лично го въвежда в компютъра.