— Тъй значи… Къде е отпечатан номерът?
— Върху капачето на детонатора. Самото то се заварява, след като поставят миникомпютъра в торпедото. Ако още не съм задоволила любопитството ти, можеш да слезеш в склада и да се увериш.
Така и направих. Каквото видях — хареса ми. Всъщност не си правеха труда да нанасят номера на кода с фабричен печат, ами просто пръскаха боя по шаблон. Поговорих с другите капитани от фирмата и открих, че наистина се е случвало номерата да са сбъркани. Затова съществувал елементарен тест, чрез който се давала команда на миникомпютъра да изпрати верния код в системата за контрол на оръжията.
Информацията ми се стори твърде интересна, затова зададох на Дилън още няколко важни за мен въпроса.
— Значи миникомпютрите са програмирани предварително и капачетата са заварени. Да разбирам ли, че торпедата се превозват готови за стрелба?
Тя кимна.
— Няма никаква опасност. Без теста за готовност те не работят, освен това всеки номер се използва само веднъж и не се повтаря никога. Честотата служи единствено за тази цел, всеки предавател е под строг контрол и се доставя заедно с целия катер. Но защо торпедата изведнъж ти станаха толкова интересни? Пак ли кроиш нещо?
— Каквото не знаеш, то няма да наруши заложените в главата ти заповеди — отвърнах философски. — Разбира се, че кроя нещо.
— Ако просто промениш кодовете, полза няма — отбеляза Дилън. — Тестът веднага ще покаже грешката.
— Какъв е обсегът на тези предаватели? — усмихнах й се аз.
— Само три километра. Допълнителна предпазна мярка. Добрите капитани не стрелят от по-голямо разстояние.
— И на мен ще ми стигне, скъпа — обещах й и я целунах.
На следващия ден се отбих в „Тукър“, за да поровя в документите на складовете. „Емясейл“ вече работеше само за Лару, но си оставаше наша фирма и се снабдяваше чрез корпорацията. Естествено имаха нужда и от торпеда, в случай че налетят на някой борк, докато кръстосват до острова и обратно.
Никой не желаеше да трупа наведнъж по много от тези дяволии, колкото и производителят да се хвалеше, че са безопасни. Противопожарните отговорници изпадаха в ужас, щом се сетеха за тях, а и на общинските управи не им харесваше подобни взривни амуниции да се мотаят наблизо.
Наложи ми се да почакам, доста измъчен от нетърпение, но след десетина дни „Емясейл“ все пак поръча торпеда. Само двадесет. Достатъчно за нуждите им — щяха да сменят изразходваните, а не да зареждат всички катери наведнъж.
Малко творчество в пренасочването на поръчката помогна пратката да попадне първо в склада на „Хроясейл“, тоест право в ръчичките ми.
Този път не можех да забърквам Дилън. Психическата принуда би я възпряла да се занимава с нещо, което почти неминуемо щеше да навреди на хора. Но Санда с радост се отзова на молбата ми.
Напразно бях се тревожил как Дилън ще понесе присъствието на момичето. Оказа се, че е налице обратният проблем. Изтерзана от чувството си за вина, Санда явно беше принудена да понася тормоза на съвестта си. Убедих се, че отбягва да се застоява край мен или съпругата ми, освен когато това е неизбежно. Бях я назначил да работи в поддръжката на доковете и поне засега изглеждаше примирена със съдбата си. Този път обаче имах малко по-различна бояджийска работа за нея, а и трябваше да я свършим бързо и незабелязано.
Слабостта в торпедата беше, че всичко е стандартизирано. Двамата с момичето работихме упорито няколко нощи и успяхме да сменим номерата на тия, предназначени за „Емясейл“. Не беше толкова лесно, колкото изглеждаше на теория — боята съхнеше бързо и се запичаше върху корпуса, но верните ми компютри в „Тукър“ все пак откриха подходящия разтворител. Нямах затруднения с изработването на абсолютно същите шаблони за буквите и цифрите, макар че едва ли щяха да са нанесени толкова здраво. Е, наглед си бяха съвсем наред, но се притеснявах да не се одраскат при превоза.
Санда недоумяваше за смисъла на това човъркане. Долових как в нея отново грейва вълнението от поредната тайна.
— Не знам каква полза ще имаш от фалшивите номера — подхвърли тя любопитно. — Нали ще ги сметнат за дефектни и ще ги бракуват като онези три от нашите?
— Номерата изобщо не са фалшиви — ухилих се аз. — Просто ги разменяме. Всички тестове ще показват идеална изправност. Само че написаният код ще задейства друго торпедо. Когато ги сложат в катерите и направят проверката, ще получат правилен отговор от складовите миникомпютри. Едва ли ще се досетят за нещо повече. И ще отплават с торпеда, които няма да им свършат никаква работа.