— Най-много да гръмнат складовете и цялото пристанище… — промърмори Санда.
— Не ми се вярва борките да доближат на три километра до сушата. Опасната зона започва доста по-навътре в морето. А и сигналът не стига толкова далеч. Започне ли обаче сериозно разследване, мога да взривя пристанището. Просто ще мина наблизо с някой от нашите катери.
Момичето ме зяпна с широко отворени очи.
Размяната на номерата решаваше само част от проблема. Нужен ми бе случай, когато употребата им ще е неизбежна. Започнах да проучвам всичко, което е възбуждащо или вбесяващо за борките.
Скоро установих, че най-сигурно е да пуснеш във водата определени серни съединения. Привличаха чудовищата и ги докарваха до бяс. (Сякаш това не беше постоянното им състояние!). Но за да ги примамя отдалече, трябваше да намеря друго средство. Решението отново се оказа просто. Подобно на морските твари по множество други светове, борките бяха особено чувствителни към звуци със свръхвисока честота. Използваха ги, за да си оспорват територии, да се предизвикват на битка, да се сношават (не е лесно да си го представиш, но нали наоколо се навъртаха предостатъчно от тях?) и за какво ли не още. Речникът им не се отличаваше с особено богатство, пък и отдавна беше проучен изцяло, затова двигателите на корабите и уредите се произвеждаха според строги стандарти за избягване на определени шумове.
Идеята ми можеше да се осъществи съвсем лесно, затова не потърсих заобиколни пътища. Снабдих се с модифицирани излъчватели на свръхвисоки честоти при Ота. Поработих с тях, добавих една схемичка, промених няколко малки програмируеми чипове. Така създадох приемо-предавател с дистанционно управление, който можех да наглася на всяка желана от мен честота, дори да бях на стотина километра от него. Имаше магазинчета, дето продаваха специално подводно оборудване и от тях купих херметични кутии, подходящи за моите уреди. Наминах и през такъв за прости химикали. Съчетах няколко в кухнята, за да си направя чудесно лепило, помагащо на магнитите от вътрешната страна на кутията. Не исках да използвам прекалено силни, защото уредите на кораба щяха да ги засекат, а не бих и допуснал моята измишльотина да падне на дъното точно насред битката… Позанимавах се още малко с електроника и вече имах миниатюрни дистанционни взриватели — при нужда щяха да превърнат приемо-предавателите в каша, без да повредят корпуса на кораба.
Дилън, капитаните и екипажите на нашите катери не криеха любопитството си към моите тайнствени занимания, но не смеех да им кажа какво подготвям. Жена ми сигурно би се възпротивила заради наложените й внушения, а моряците едва ли щяха да се въодушевят от сериозната вероятност да затрия неколцина от техния бранш. И на мен не ми харесваше тази част от плана, но на карта беше заложено нещо много повече от няколко живота. Този път исках да се разправя с Лару, а не да надхитря дребен шеф в корпорация или началник на противопожарна служба. Поне оставях някакъв шанс на морските вълци. Ако бях решил просто да повредя катерите на „Емясейл“, само щях да покажа на Лару и хората от Сигурността, че някакъв нахален тип е започнал да ги разиграва.
Имах нужда от помощник, за да поставя кутиите, и не се сещах за друг освен Санда… Но и на нея не можех да се доверя напълно. Засега правеше каквото поискам, ала трябваше да съм убеден, че няма да ме подхлъзне в най-неподходящия момент. Как да позная какви забрани и внушения са й заложили? Време бе да се видя с някого, който ще ми разкрие тайната!
Повечето лекари на Цербер страдаха от ужасна скука. Микробите на Уордън даваха на местните хора желязно здраве. Медиците се занимаваха или със спешни и тежки случаи, или с изследвания. Но като си припомним що за цивилизация имаше тук, една група специалисти беше крайно необходима и непрекъснато заета — психиатрите.
Разбира се, почти всички бяха заточени от Конфедерацията заради всевъзможни прегрешения. Повечето не се отказваха от малко допълнителни доходи за дискретни услуги, не съвсем съобразени с местните закони. Разпитах познатите си и те единодушно ми препоръчаха доктор Сварк Думония — голям специалист, готов да се постарае за някой и друг кредит. Заведох Дилън при него, не защото се надявах да й помогне с нещо. Беше естествено да постъпя така, пък и оправдавах необичайно голямата такса, която смятах да му платя. Все пак той щеше да положи съпругата ми на разнообразни, макар и безполезни тестове с машините си, докато двамата с него си поприказваме откровено.