Посоката, в която се отплесна разговорът, започваше да ме смущава, макар да не можех да проумея защо.
— Да се върнем отново към случая с вашата съпруга — продължи доктор Думония. — Според държавата тя е имала известни проблеми, причинявали й отклонения от нормата. Първо, измъкнала се е от майчинството, което местната култура забранява, защото е заплаха за същинската основа на тукашното общество. Но на Цербер всеки издигнал се човек е успявал да наруши правилата безнаказано, а тя само леко е злоупотребила с тях. По онова време не са могли да й направят нищо, без да поставят под съмнение ценностите, на които са се опирали самите те. Пък и съпругата ви се отдала на свръхкомпенсация за предишния си затворен живот — избрала е професия, която според повечето жители на Цербер е равна на самоубийство.
— Свръхкомпенсация ли?
— Няма съмнение — кимна лекарят. — Жените, които се чувстват нещастни като професионални майки, най-често са два типа. Едните наистина са неподходящи за такава роля и биват подлагани на психотерапия. Другите са романтички. Дилън е извънредно умна жена и е била твърде ограничена от наложената й роля. Имала е само един отдушник, намиращ се точно под дома — пристанището и смелите моряци. Върху наученото и видяното тя си е изграждала фантазии. За „Хроясейл“, да речем. Но щом наистина се освободила и постигнала желаното, животът не се оказал толкова прекрасен. Естествено измислиците били много по-романтични от действителността. Всекидневието се очертавало или тягостно скучно като майчинството, или пък нетърпимо опасно. А когато човек всеки ден поема такива рискове, съзнавайки до болка вероятността да си докара беля на главата, дори приключенията стават досадни. Подобно на повечето си колеги, Дилън се примирила. Майчинството било потискащо, мечтата — също. Тя продължавала заниманията си чисто механично, без надежди за бъдещето, защото знаела — рано или късно ще дойде нейният злощастен миг и всичко ще свърши. Всъщност да загине в морето станала нейната нова романтична мечта.
Това вече ме стресна.
— Искате да кажете, че е имала желание за самоубийство.
Думония се взря в таблиците пред себе си.
— Да, в известен смисъл. О, никога не би посегнала сама на живота си, но сигурно ви е споменавала, че моряците се издигат до капитани, когато мястото се освободи. Всекиму харесва да си погъделичка нервите, обаче при минималните шансове да оцелееш в нейната професия естествено възниква стремеж към смъртта. Това личи ясно в психологическия й профил.
Поклатих изумено глава.
— Не бих и предположил такова нещо…
— Не се съмнявайте. Всъщност според профила тя най-искрено желае да бъде това, в което отново са я превърнали — майка. Но пълноценна; не само да ражда, а и да отглежда децата си. Както е по граничните светове. Независимо от собствените й обяснения тъкмо появата на нов фактор в живота й точно когато шансовете вече ставали критично малки, я подтикнала да се реши.
— Нов фактор ли?
— Ами да. Вие. Тя се влюбила във вас. И изведнъж осъзнала, че с всеки ден й е по-трудно да излиза в морето срещу опасността. За пръв път се уплашила, защото вече не й стигало да умре на руля, образно казано. Вие сте върнал желанието й за живот и точно с това сте направил нищожни нейните шансове да оцелее. Не й е било по силите да приеме тази мисъл съзнателно, но нейното подсъзнание я е запазило. И тя решила да се поддаде на молбите на онова момиче Санда. Нарушила закона и я извела в морето. Проявила върховните си способности през този ден, защото вие и Санда сте били при нея, но едва ли имате представа, че и вашият живот е висял на косъм. Убеден съм, някаква част от съзнанието й е обмисляла идеята да загине заедно с най-близките си хора — чист, романтичен край… Но не успяла да се престраши, защото явно ви обича твърде силно.
— Значи според вас тя е знаела, че ще я хванат?
— Казвам ви, че е искала да я хванат! И ако по някаква случайност не бяха я разкрили, отново е щяла да престъпи закона. Искала е да се махне от морето, за да не я сполети неизбежната гибел, за да не загуби вас.
Колкото и да бях трогнат от думите му, в гърдите ми се бореха неудобството и недоверието.
— Можела е да се откаже във всеки миг. Лесно щях да й намеря друга работа във фирмата.
— Отново не разбирате. Не би си позволила съзнателно да постъпи така. Подозирам, че подобна мисъл дори не й е хрумвала, пак от опасение да не ви загуби. Колкото и да сте се страхувал за нея, вие сте се възхищавал на храбростта й. Дилън си е представяла, че ако се откаже, ще я упрекнете в малодушие и ще я отхвърлите. А за нея само едно нещо на света има значение — вие.