— Нелепост! Никога не бих…
— Вероятно е така — съгласи се от половин дума психиатърът, — но човешката психика е нещо повече от компютър. Затова хората имат нужда от такива като нас. Чувствата и опитите за бягство от разума ни придават величие, но и ни правят твърде уязвими.
— Трудно ми е да приема думите ви — признах тихо.
— Ах, любов! — въздъхна докторът. — Нашият най-налудничав недостатък. Почти почистиха от него цивилизованите светове, а и на Цербер вече се среща дяволски рядко. Но дайте само мъничък шанс на любовта, открехнете й най-тясната пролука и тя веднага се вмъква. Жанг виждам колко неприятна ви е културата на Цербер, ала наред с границата и световете на Диаманта позволяват нещо, което ги прави по-интересни. Тук още мечтаем фантазираме си, търсим… романтика. Знаете добре, че в Конфедерацията тази способност е заличена. Затова управниците й търпят граничните светове. Само там хората могат да мечтаят. Всичко, което човечеството е постигнало, откакто прачовеците са се смъкнали от дърветата на древната Земя, се дължи на виденията, фантазиите и въображението. Дилън се е изтръгнала от оковите на майчинството също заради една мечта. Затова и измислила начин да го направи. Но, както е с цивилизованите светове, родили най-величествените мечтания, действителността се оказала несравнимо по-сива. И… куха. Ако се вгледате искрено в душата си, ще разберете, че и вие отдавна осъзнавате това.
Този път смехът ми беше доста сух.
— Май започвам да се досещам как сте попаднал тук.
Той ми отвърна с много по-жизнерадостен кикот.
— С мен допуснаха грешка. Изтърваха ме да видя границата, защото не им достигаха медици за екипажа на някакъв инспекционен кораб. Върнах се в световете на Конфедерацията и отначало не повярвах, че са толкова празни и безсмислени — същите, за които копнеех само преди година. Убедих се, че нашата култура може да продължи движението си по инерция, както често се е случвало с древните империи, но всичко фалшиво е и крехко. Знаех, че ще се пръснем на парчета при първия по-силен удар отвън и започнах кампания за връщане към жизнеността и душевното здраве. — Думония разпери ръце. — Ето как свърши. И да ви кажа, никак не съжалявам.
— Щом ви харесва. Мисля, че разбирам вашата позиция, макар да не приемам изводите ви за цивилизацията или за Дилън.
— Хм, интересна метафора, допада ми! Вашата съпруга и нашата стара цивилизация… Е, само историята може да потвърди дали съм бил прав за Конфедерацията, но твърденията си за Дилън ще докажа лесно.
— Как? С психопрофила й, съставен само за една нощ?
Той се озъби в усмивка като палач, готвещ се да нахлузи примката.
— Не. Защото прочетох и вашето описание. Каквото ви е казала тя, че са й сторили. Веднага разбрах, че е невъзможно. Подобно коренно изместване на ценностите се постига с въздействие, продължаващо седмици, дори месеци наред. Стига изобщо да е осъществимо. Затова се запознах с резултатите от тестовете върху психиката й и те потвърдиха моите подозрения.
— Е, какви са?
— Вече ви казах, че екипът е свършил майсторска работа за кратко време, но в никакъв случай не толкова всеобхватна. Дилън искрено вярва, че са й причинили всичко това, убедена е. Но направеното в действителност е много по-леко и изтънчено. Поработили са съвсем внимателно върху нейните подсъзнателни стремежи, които тя не би искала да си признае. По-късно сама е довършила започнатото от тях, за да убеди и вас, и себе си, че подобни желания всъщност са й натрапени. Жанг, повярвайте ми — ако наистина можехме да променяме неузнаваемо хората за една нощ, синдикатите щяха да ни видят сметката.
— Значи няма никакво внушение да се подчинява безпрекословно на моите заповеди? И никаква принуда да не доближава катерите?
— Да, категорично заявявам, че няма! Подчинението се дължи отчасти на възпитанието й, отчасти — на вътрешните й потребности, а отчасти — и на действителната й пълна финансова зависимост от вас. Тази принуда идва единствено от собственото й подсъзнание, но от това не става по-малко реална. И нищо не й пречи да доближи катерите, ако пренебрегнем за миг законите, отнасящи се до майчинството, но така поне жена ви не осъзнава факта, че вече не иска да ги вижда. Разбирате ли, всичко нежелано за нея тя приписва на друг виновник — психоманипулаторите. Само по този начин е в състояние да се примири със себе си. Такава трябва да я приемете и вие.