Вече се бях понадигнал от стола си, но изведнъж се отпуснах отново.
— Значи твърдите, че живее в напълно измислен свят. И го е създала сама?
— Донякъде — кимна Думония. — Впрочем можем да направим поредица от сеанси, които ще й позволят да приеме истината, но ще бъде необходимо немалко време. С ваша помощ тя ще е способна отново да живее в съгласие със себе си като пълноценна личност. Въпреки това повече ще прилича на сегашната Дилън, а не на онази, която сте познавал. Ясно ли ви е?
Едва успях да тръсна глава, толкова зашеметен бях.
— Съгласен съм. Ще проведем сеансите. Но… как да кажа? Направо ме смаяхте. Тогава какви заповеди всъщност са вложили в психиката й?
— Забраната да отнема човешки живот си е съвсем истинска и е стандартна при такива присъди. Пази и нея и вас. Също тъй вече не може да напусне майчинството по собствено желание. Това по-скоро е застраховка срещу случайности, защото след закрепостяването й в едно тяло от съдиите размяната е трудно осъществима. Останалото, както вече ви обясних, е незначително. Променили са малко хормоналното й равновесие, защото то зависи от мозъка. Засилили са естествените й склонности, така да се каже, каквито са те в това тяло. Има един приятен допълнителен резултат — чувствата й към вас също са станали по-силни. Дяволска хитрост, която на свой ред подхранва психозите й и им придава силата на постхипнотични внушения.
— Слушам ви и си мисля, че може би е по-добре да не я изтръгваме от този сън наяве — отбелязах неуверено. — Нали според вас и сега е щастлива?
— Не е. Няма да е щастлива нито миг, докато не осъзнае, че точно това иска и се убеди в готовността ви да я приемете такава, каквато е. Не направим ли нещо, особено за втория й страх, накрая току-виж ролята й на робот се превърнала в постоянна. Държавата ще остане доволна, но не Дилън, нито пък вие.
— Добре, убедихте ме. А какво ще кажете за истинската цел на посещението ми при вас?
— Санда Тайн… Интересен случай — и доста различен. Тя е от жените, поначало неподходящи за майчинство, обаче нито й стига интелект, нито въображение да предприеме нещо в света извън домовете, колкото и да си мечтае за това. Харесват й рисковете и приключенията, точно както е при децата — просто не разбира опасността за самата нея или за околните. Със Санда също са свършили добра работа. Отново са използвали естествените особености на психиката й, само че сега по-скоро са ги замразили. Едва ли ще ми повярвате, но момичето има доста по-сериозни проблеми от тези на Дилън.
— Какво?!
— Тя изобщо не изпитва угризения на съвестта за случилото се. Поне не е докрай искрена. Дори е малко разочарована, че все още не е заела мястото на съперницата си във вашия живот, но не се е отказала от надеждите си. Това е пределът на стремежите и мечтите й. Вероятно вече разбирате защо толкова рядко се отбива при вас двамата напоследък.
— Ревност?
— Не, по-скоро завист. Целият й живот се състои само от завист. За нея винаги е по-хубаво онова, което тя няма. И телесно, и умствено е живяла двадесет години, но е останала на емоционалното равнище на осемгодишно дете. Психотехниците само са потиснали още повече и без това крехките й амбиции и доста са орязали крилцата на нейното въображение. Дори са засилили завистта, заедно с пълна забрана да предприема каквото и да било в тази посока. Както са я нагласили, тя с удоволствие ще боядисва доковете и ще събира боклука, защото е сигурна, че някой ден принцът — тоест вие — ще дойде при нея.
— Ами забраната да вреди на себе си или други хора? Нали казахте, че е стандартна?
— Така е. Спомнете си, че са имали само няколко часа да поработят с момичето, но са свършили немалко. Санда с нищо няма да навреди на Дилън, защото ще отблъсне вас и вярва, че някой ден ще зарежете другата жена и ще разберете грешката си. На вас също няма да стори лошо, защото е способна да търпи безкрайно, стига да сте наблизо. А увереността, че накрая тя ще спечели, не й позволява да посегне и на себе си. Дори не е била необходима подобна забрана… Всъщност виждам само един начин да навреди някому, при всеки друг случай сте в пълна безопасност.
— Какво може да я накара?
— Ако вие го поискате от нея. Готова е на всичко, за да ви убеди колко се заблуждавате.
Ухилих се и малко си отдъхнах.