Хитрината свърши работа. Дори и сега не знам какво ви съобщавам, копелета гадни, но вече съм наясно как и кой го прави. И колко дяволски очевидно е всичко.
Че има ли по-подходящ за свръзка с външния свят от дружелюбния дебелак Ота? Магазинче за електроника с достъп до галактическия черен пазар. Нищо чудно, че е способен да доставя всичко каквото му поискаш! Така му се отплащате, нали? Умно, признавам. Длъжен бях да се сетя още щом разбрах, че неслучайно сте уредили стоварването ми точно в Медлъм, близо до острова на Лару. Пък и ме назначиха в „Тукър“ — корпорация, в която можех да развихря особените си дарби. А Ота е чакал наблизо, защото все някога е трябвало да се отбия при него за… специална стока.
Все едно. Дори тъй е по-добре за мен, понеже вече знам кого и как да използвам.
Минаха цели три седмици от залагането на мръснишкия капан в „Емясейл“ и аз започвах да се обезсърчавам. Не се съмнявах, че нещо се е случило. Вече обмислях други варианти, по-малко заплетени, но доста по-рисковани.
В същото време се радвах за Дилън. Психотерапията наистина й помагаше. Макар Думония да си бе луд за връзване, а в цинизма определено ме надминаваше, никой не можеше да оспори, че си разбира от занаята. Вече бях готов да призная, че в своята област е един от най-великите фокусници. Естествено жена ми не се върна напълно към предишния си характер, но поне не живееше в такова неустойчиво вътрешно напрежение, смяташе се за пълноценен човек и ми изглеждаше по-доволна от себе си и от мен. Докторът ми обясни, че колкото и да работел над равновесието на психиката й, основната цел си е останала непостижима — не могъл да отстрани нейната несигурност спрямо моите чувства. Сякаш се сблъсквал със здрава стена, издигната от вкоренената увереност на Дилън, че ако не я съжалявам каквато е сега, скоро ще ми омръзне и ще я напусна. Разбира се, страховете й бяха напразни. Но се бяха загнездили толкова здраво в подсъзнанието й, защото тя прекалено добре разбираше и местната култура, и нравите на Конфедерацията. Двете общества еднакво упорито се опитваха да заличат близостта и здравите връзки между хората. На Цербер човек запазваше властта и положението си чрез система от взаимни услуги, изнудване или интриги. Подозирам, че и аз бих се усъмнил дали е възможно друго, ако бях на мястото на Дилън.
— Стига да не беше присъдата — каза ми Думония, — можехме да прибегнем и до необичайни, дори опасни средства, но пък даващи изненадващи резултати. Съпругата ви обаче е затворена завинаги в сегашното си тяло и няма смисъл дори да опитваме.
Това твърдение ме накара малко да увеся нос, защото исках да се върне предишната Дилън — партньорката, която смятах за равна на себе си, превърнала се почти в част от самия мен. Чудно как заклетият самотник, възпитаван от първите си дни да стои над емоции от подобен род, изведнъж усети нуждата, копнежа по друг човек. Инстинктите веднага ми подсказаха, че това определено си е ахилесова пета. Но не се опасявах. Нали всеки, дори аз в предишната си върхова форма, имаше някакво слабо място. Никой не е неуязвим. Важното е да познаваш недостатъците си и то така, че да извлечеш някаква полза от тях.
Седмица по-късно вече бях готов да зарежа моя план и да търся други пътища… и хоп — ето ти го резултата! Седях сутринта в кабинета си, когато влезе някакъв едър здравеняк, чиито очи издаваха остър ум, наглед трудно съвместим с външността му.
— Аз съм Хърл Боген — представи ми се той и протегна ръка, която стиснах, а после го поканих да седне.
— Какво мога да направя за вас, господин Боген?
— Координатор съм по въпросите на сигурността при председателя Лару — обясни мъжът и сърцето ми едва не спря да бие. Появата му беше или много добра, или много лоша новина за мен. — Нали знаете, че той има база за отдих на острова наблизо?
Кимнах.
— Боя се, че съм го разглеждал от любопитство, когато излизам с катерите на флотилията — признах си веднага.
Ако Боген още не бе научил за проявения от мен интерес, добре беше аз пръв да му кажа.
— Е, мнозина зяпат — ухили се той. — Това не ми създава главоболия. Само че сега си имаме сериозен проблем с един наш проект, по който работим там. Нуждаем се от вашата помощ. Бяхме сключили договор с „Емясейл“ за превоз до и от острова и всичко вървеше гладко допреди две седмици. Борките обаче ни разпердушиниха. Не съм виждал толкова накуп през целия си живот. Избихме повечето, но и флотилията на „Емясейл“ пострада. Останаха ни само десетина малки траулера и един боен катер.