Докато крачехме по пътеките, забелязвах навсякъде специалните защитни системи, а някой или нещо ни следеше непрекъснато. Малко преди самия Замък отново минахме през двойна врата след сканиране и едва тогава можехме да проникнем в първия двор.
Бях смаян. Всичко наоколо бе постигнато с внимателно подрязване на гигантските дървета и поставяне на допълнителни площадки, но за миг ми се стори, че отново съм попаднал някъде в Конфедерацията. Бяха внесли пръст, вероятно от Лилит, прокълнатата планета-градина, и пред мен се простираше огромна, изумително зелена поляна екзотични цветя и храсти. Лару още повече ми се издигна в очите. Сигурно на негово място и аз щях да си направя нещо подобно.
След поредното сканиране на входа на Замъка минахме през вече познатата ми като конструкция двойна плъзгаща се врата. Признавам си, че въпреки разказите на наложниците, които Дилън ми предаде, не бях подготвен за гледката. Огромни светли помещения с невероятен лукс. Прекрасни килими, удобни кожени кресла и дивани. По стените и край тях се виждаха премного произведения на изкуството — предположих, че са оригинали — напълно подхождащи на обстановката. Бих казал, че само стърчащите навсякъде ченгета разваляха картинката, а и към нас винаги беше насочена по някоя камера.
Никъде не видях стълби, макар че сигурно имаше, поне за аварийни случаи. Качихме се с голям асансьор. Представляваше прозрачен цилиндър, плъзгащ се по носещата си колона. Добре измислено. Охраната контролираше влизането и излизането от него и виждаше посетителя през цялото време.
Стигнахме до четвъртия или петия етаж и минахме по подвижно мостче към главната сграда. То веднага се прибра в стената. Поредната мила подробност. Тръгнахме по коридора. На този етаж стаите напомняха за голям и богат музей, с витрини и осветление. Оръжия, старинни монети и скъпоценни накити от всевъзможни светове. Почти си бях глътнал езика. Знаех, че всичко това не е на Уогънт Лару, само му е поверено за съхранение. Тези предмети можеха да бъдат стерилизирани при изнасянето им от Диаманта. Принадлежаха на хора, използващи Цербер като сейф, докато дойде времето да се възползват от собствеността си. Вече ми беше ясно какво охраняваше Боген — освен проекта „Феникс“, разбира се.
Накрая застанахме пред врата, която се отмести и откри модерно обзаведена и съвсем безлична приемна. Моите стражи не се отделиха от мен, докато се представях на секретарката.
— Влезте веднага. Директорът Боген ви очаква.
— Обзалагам се, че е така — промърморих и се обърнах към двамата мъжаги. — Вие няма ли да дойдете?
Не ми отговориха. Отворих вратата и влязох в кабинета.
Малка, претъпкана стая. За разлика от приемната личеше, че се използва постоянно — навсякъде бяха пръснати книги, списания, разпечатки. Под тях почти не се виждаше Г-образното бюро. Само в единия му край имаше място за компютърен терминал. Боген, облечен в най-прости дрехи, явно имаше нужда и от сън, и от бръснене. Долових, че не е бил подготвен за изненадата, гледаше ме много сърдито.
— Махни тези боклуци и сядай! — изръмжа той и ми посочи един отрупан стол.
Подчиних се, седнах и се вторачих в него.
— Е? Какви са тия тъпотии, Жанг или както там ти е истинското име?
— Исках да докажа нещо за твоята работа и мисля, че самото ти поведение в момента е достатъчно потвърждение…
Контролирах сърцето си, кръвното налягане, дишането и всичко останало, за да остана толкова невъзмутим, колкото бе по силите на човек като мен.
— И какво? Сигурността ни издиша. За това ли е цялата дандания? Не е чак толкова трудно да подочуеш нещичко за проекта „Феникс“, да видиш надписите по сандъците на пристанището и дори да се досетиш по доставките, че тук правим биологически експерименти… Но ти направо посочи с пръстче най-страшния ни проблем, а това ми се струва просто невъзможно. Председателят Лару, аз и още шест-седем човека на цялата планета — без да броя останалите Владетели — знаят какво точно представлява той. И никой от осведомените участници в проекта не напуска острова. Искам веднага да науча как си разбрал за него, а и преди да те убия, трябва да ми кажеш защо реши да си признаеш.
— Колко си чаровен — промърморих кисело. — Като се правиш на толкова корав, сигурно имаш голям успех с момичетата.
— Без клоунски номера, Жанг! Не съм в настроение да ги търпя.
— Ако ти кажа, че съм стигнал до истината по пътя на логиката, би ли ми повярвал?