— Добре. Засега няма да потвърдя или отрека заключенията ти. Мога обаче да ти пошушна, че почти не напредваме. Знаем какво да търсим, но просто няма начин да изтрием избрани от нас части на основната програма. А премахнеш ли я цялата, унищожаваш робота, защото животоподдържащите функции са в програмиращите молекули на всяка клетка. Общо взето, наясно сме какво ни трябва, за да извършим пробива — пълноценен, свръхмощен органичен компютър. А човечеството няма такива от цели столетия, още от войната…
— Съществува само едно място — веднага подхванах аз, — където можете да намерите необходимата информация, щом няма как да я вземете от пришълците. И двамата знаем кое е то. Не се и съмнявам, че вече сте пратили някои от роботите-агенти да изкопчат данните, но те очевидно са прекалено разпръснати. Пак ще минат години, докато съберете най-важното, и то при условие, че се справите със защитните кодове. А едва ли си въобразявате, че ви е останало толкова много време.
— Давай по-накратко.
— Сигурността, Боген. Хрътките от Сигурността на Конфедерацията. Нищо не би им струвало да съберат информацията и да възложат обработката й на толкова мощна и сложна мрежа, колкото е необходима за случай като този. И те си помагат с органични компютри. Разбира се, по нищо не приличат на тукашните, но поне знаят как да ги влагат в космическите кораби и индустриалните модули. Ето кой може да реши проблема вместо вас.
Ченгето вече се подхилваше.
— Значи така, а? Помолваш ги вежливо и те веднага се съгласяват? Я стига с тези смешки!
Успокоих се още повече.
— Нищо смешно не съм казал. Вече ти обясних, че знам кой е техният човек. Ако го принудя да ме свърже, внушението няма да се задейства и нищо няма да забравя. Представи си, че им се обадя и пробутам измислицата, че знам как да отмъкна един от тези роботи. Е?
— Какво?!
— Каквото чу. И им обяснявам точно как ще го направя. Трябва да премахна програмите на пришълците и да поема пълен контрол над тялото. Прехвърлям съзнанието си в него и изчезвам от Цербер.
— Няма да клъвнат на такава измишльотина.
— Аз пък мисля, че може и да се хванат. Не забравяй — не разполагат с никакви средства да проверят дали говоря истината, а и щом отново им докладвам, значи продължавам да си работя по задачата. Ще им съобщя, че част от програмите се залагат в роботите на този остров, понеже така и така началниците ми вече са почти сигурни в това. Ще пробутам версията, че съм се докопал до проекта чрез доверени колеги в „Тукър“ и много от специалистите изобщо не желаят да работят за някакви си пришълци. Тъй че имам нелегални помощници, за да отмъкна робота. И единственият начин за това е самият аз да се прехвърля в него. Ще повярват. Звучи точно като предишните ми изпълнения.
Той помисли и завъртя глава.
— Рискът е твърде голям.
— Ако ме изслушаш, ще разбереш, че няма никакъв риск. Те вече знаят, че Цербер участва в окончателното програмиране на роботите-шпиони и не им е нужен гениален детектив, за да се досетят къде става това — в орбиталната станция и на острова. Аз ще им предложа убедителна версия, съвпадаща с досегашните ми доклади и с другата достъпна им информация. И те сами ще направят избора. Или се съгласяват с моя план и ми поднасят решението на проблема — стига и на тях да им е по силите, или отхвърлят предложението ми с довода, че не могат да ми поверят толкова жизненоважни сведения. Смятам, че ги познавам добре. Ще бъдат достатъчно самоуверени, за да се съгласят. Примамката е твърде голяма, за да й устоят.
— И какво ще стане с Цербер, щом разберат, че няма да си изпълниш обещанието?
— Вече ще имаме ключа към проблема. Колкото до останалото… Очаквам покровителство за себе си и жена ми, може би дори изчистени от програмите нови тела за нас двамата. А ако Конфедерацията реши да се разправи веднъж завинаги с Цербер, ще научим навреме. Такива решения се протакат доста и ще можем да поискаме помощ от пришълците.