— Моля ви, задоволете любопитството ми. Какво знаете за мен?
— Аз самият съм създаден чрез онова, което Конфедерацията нарича „процес на Мертън“.
Интересът й видимо се разпали.
— Значи все пак се справиха с проблемите? Мислех, че прехвърлянето по този начин винаги ще похабява твърде много хора, за да е приложимо на практика. Отказах се от този подход и се заех с естествените възможности на Цербер още преди… Чакайте да сметна… петдесетина години.
— Е, прилагат го успешно само донякъде — признах. — Има твърде много напразни жертви.
Мертън не просто се разочарова, но пролича и гневът й.
— Проклети да са! И аз заедно с тях! Съжалявам, че изобщо се захванах с всичко това и им изпратих данните в толкова незавършен вид. Но тогава тук бяхме малцина, почти напълно ни липсваха и технологии, и общоприета власт. Зависех изцяло от външна помощ, за да продължа изследванията си. Бих се радвала някой път да ви подложа на пълно сканиране, просто за да проверя колко са напреднали. Боя се обаче, че нищо повече няма да постигнат по този начин.
Реших да не й разкривам напълно постиженията на Конфедерацията. Нямах никакво намерение да излагам на опасност двойниците си на Лилит, Медуза и Харон.
— С удоволствие ще изпълня желанието ви… някой ден — отговорих достатъчно искрено.
Може би единствено на нея можех да се доверя на цялата тази идиотска планета, дори само заради пълната отдаденост на науката.
— Жанг се интересува от нашите приятели — намеси се Боген. — Можем ли да му ги покажем за малко?
— Ще ми бъде приятно. Имаме един почти съзрял.
— Съзрял ли? — учудих се аз.
— Завършен. Готов.
Върна се при своя пулт и набра поредица от команди. Откъм една от кабините се чу тихо бръмчене, над тясната врата се появи червена светлинка. След миг вече беше кехлибарена, после зелена.
Мертън отиде до кабината и я отвори. Стреснах се. Вътре стоеше висок мускулест мъж с външност на човек от цивилизованите светове. Изглеждаше току-що умрял.
— Две едно две шест седем, събуди се и излез — нареди жената.
Тялото се размърда, отвори очи, огледа се и изведнъж се изпълни с чудато излъчване на жизненост. Щом пристъпи напред, вече ми се струваше съвсем нормално.
Огледах го отблизо. И се почувствах малко неудобно — възприемах го като човешко същество, а не като неодухотворена скулптура, която мога да си зяпам на воля.
— Най-изумителното съчетание от органична химия, компютри и молекулярна биология, което познавам — обърна се към мен Мертън.
— Това робот ли е?!
Тя кимна.
— Длъжна съм да ви обясня, че не ги докарват тук точно в този вид. Имат само груба прилика с хората и горе-долу същата телесна маса. Когато вземем клетки от някого, можем да отгледаме и нанесем кожа върху основата, така че роботът става пълен двойник на човека. Материалите, от които е изработен, използват генетичния код на оригинала. Ако вижда човека, роботът е в състояние веднага да повтори белезите, бенките и други особености, за да се превърне в съвършено негово копие.
— Как, по дяволите, успявате да го направите, — изпъшках аз.
— Не го правим ние. И Конфедерацията би могла, стига да искаше. Но по съвсем друг начин. При подробно изследване се вижда веднага, че тези устройства са плод на крайно чужди за нас общество и култура. В основата са си все същите природни закони, но цялата еволюция на тяхната наука е минала през съвсем различни етапи.
— А откъде ги получавате?
Мертън вдигна рамене.
— Тук винаги разполагаме само с няколко — част са за довършване, а с другите правим опити. Не ни позволяват да задържаме по много наведнъж, дават ни нови само когато искаме да заменим конкретен човек. Пришълците никога не проявяват небрежност.
— Но прехвърлянето на съзнанието се извършва тук, нали?
— Не е задължително. Възможно е където и да било другаде в радиус около сто и шестдесет милиона километра извън орбитата на Момрат. Стига в атмосферата да има микроби от Цербер. Впрочем аз не се занимавам с тези подробности.
— А не се ли тревожите, че ги използвате като шпиони срещу Конфедерацията?
— Защо това трябва да ме засяга? Всичко, което тамошните власти докоснат, се разпада на прах и пепел. Включително и хората. Докато тук разполагаме с нова, доскоро неподозирана технология от друга култура. Много по-интересно е, поне за мен. Не мога да виня пришълците, че не влизат в официални контакти с Конфедерацията. Която и друга раса да ни е попадала в ръцете, убивали сме я — буквално или чрез асимилация.