Именно в това беше хитрината.
— Никога не ти е известно кой точно в групата е Владетелят — предупреди ме Боген. — Разполага с двайсетина необикновено надарени актьори. Случва се да го заместват на много срещи, а и той винаги се движи с неколцина от тях. Няма да го познаеш…
Започвах да се тревожа.
— Значи истинският може изобщо да не е тук.
— Гарантирам, че ще присъства. Друг няма право да вземе такова решение. Най-добре ще е да се отнасяш към всеки, все едно, че говориш с Лару. А самият той ще те чуе.
Кимнах неохотно и слязохме до чудесно обзаведения кабинет на Владетеля. Тези допълнителни номера ме изнервяха. Още нещо, което лесно можеше да ме препъне.
Бях представен на висок красавец с преждевременно прошарена коса, даваща му прилика с изтъкнат политик, чието име бях забравил. Огледах и останалите. Нисък дебелак, който малко напомняше за Ота. Не бих допуснал, че господарят на Цербер може да изглежда така. Но пък и точно този тип щях да избера, ако исках да се прикрия. Хората наоколо едва ли биха приели насериозно диктатор с подобна външност… Другите също се бяха настанили удобно и не ме изпускаха от поглед. Питах се дали и те самите знаят кой какъв е в момента.
Спрях пред онзи, когото ми посочиха като Лару и леко се поклоних. Протегна ми ръка с типичната лъчезарна усмивка на политик.
— Не е нужно да се придържаме към тези глупости — каза добродушно. — Тук сме просто делови хора. Моля ви, седнете.
Сторих го, а той се взря съсредоточено в мен.
— Значи сте първокласен убиец — промълви след малко.
— Бях — отвърнах спокойно. — Тази страна от бившата ми работа вече не ме интересува.
— Прослушах записа на вчерашния ви разговор с Боген, погледнах и данните от детекторите. Жанг, струва ми се, че във ваше лице имаме много полезен и интересен човек. Събудихте любопитството ми. Щом сте поел доброволно тази задача, защо минахте на наша страна?
— Нямаше нищо доброволно — обясних съвсем искрено. — Избраха ме, приспаха ме, прехвърлиха съзнанието ми и се събудих в килия на път за Цербер.
Мъжът отсреща се засмя.
— Такива са си. Значи сега работите за себе си. Добре. Ще ви задам още няколко въпроса.
— Моля.
— Първо, ако допуснем за момент, че се съгласим с предложението ви, какви гаранции имаме, че няма да ни измамите?
Беше мой ред да се засмея.
— Аз да ви измамя? Сам-самичък? Хайде да погледнем на нещата от другата им страна. Щом свърша тази работа за вас, какви гаранции имам, че няма просто да се отървете от мен?
— Откровен сте. Изглежда сме принудени да градим отношенията си върху взаимно доверие. Това ми харесва. Ясно е какво се стремим да постигнем ние. А вие какво искате?
— Преди да дискутираме останалото, бих желал да освободите моята съпруга от присъдата й. Тя има проблеми с психиката и присъдата пречи да се излекува. Приемете го точно като жест на доверие от ваша страна.
Уогънт Лару ми се стори поразвеселен, останалите също. Забелязах, че реакциите им на моите думи са практически едновременни… и еднакви.
— Харесвате ми, Жанг, или както ви е името. Тук сте в положение на затворник, на моя собствен остров, и с едно мръдване на пръста си мога да ви залича, сякаш никога не сте съществувал. А вие веднага започвате с искания, дори настоявате за нещо като аванс! Наистина сте ми симпатичен.
— Приемете ли предложението ми, моята молба става съвсем обоснована. Иначе и без това съм обречен.
Той кимна, явно доволен от отговора.
— Вярно. Вече знаете, че идеите ви ме интересуват, иначе нямаше да наруша претоварения си график, за да се срещна с вас. Освен това има и още нещо, което ме кара да бързам, за да си осигуря безопасност. Марек Крийгън, Владетелят на Лилит, е бил убит вчера.
— Какво?!
Не можах да прикрия обзелото ме вълнение.
— Уверяваха ме, че е станало поради злощастно стечение на различни обстоятелства — добави сериозно Лару. — И все пак в основата на инцидента е агент, изпратен там от Конфедерацията. И аз, и останалите ръководители на планети от Диаманта сме принудени да се съобразяваме с възможността, че има убийци, готови да се разправят с нас — добре обмислен и доста безогледен опит да ни попречат. Кажете ми, това не беше ли вашата задача на Цербер?