Поне този път честността ми се стори възможно най-добрата политика. А и не се съмнявах, че хората от тукашната Сигурност вече са преровили архивите на психиатъра.
— Да. В подсъзнанието ми все още е заложена такава заповед, но ако се допитате до доктор Думония, той ще ви обясни, че тя изобщо няма силата на непреодолима принуда. А и аз промених изцяло плановете си, дори само защото разкрих тайната. Мразя да ми бърникат в мозъка.
— Готов съм да ви повярвам. Но това не променя факта, че почти сигурно не сте единственият.
— Уверен съм, че е тъй. — Не беше излишно да подхраня манията му за преследване, и то чрез самата истина. — Още преди прехвърлянето ми казаха, че ще има и други.
— Именно за това говоря. За мен бързият успех на проекта „Феникс“ става жизненоважен. Знаете ли, обмислих сериозно предложението ви и се чудя защо още не съм решил просто да ви превърна в робот. Така ще си осигуря напълно вашата честност, вярност и послушание.
Усетих как паниката изведнъж се пробуди у мен. Бях предвидил подобна възможност като един от най-страшните рискове. За съжаление не виждах и убедително противодействие, ако тя се появеше.
— Нищо няма да постигнете — излъгах колкото се може по-невъзмутимо. — Цял живот съм бил подлаган на психологическа обработка, която веднага ще влезе в пряк конфликт с основните програми на робота. В най-добрия случай ще полудея.
Лару помълча.
— Кой знае. Аз поне не мога да преценя. Досега не сме имали човек с вашата уникална подготовка и квалификация. В довода ви съзирам някаква логика, но ще се наложи да обсъдя всичко с психиатър. Боген ще ви заведе да вечеряте, докато разискваме този въпрос.
Разбрах, че срещата засега приключи. Не бях особено доволен и почти не изпитвах глад. А Боген, който се залепи за мен, се подхилваше през цялото време. Вече знаех кой е подхвърлил идейката на диктатора. Помотахме се още малко след вечеря и накрая ни наредиха да се върнем в кабинета. Този път изобщо нямаше формалности.
— Добре, отървахте се — веднага подхвана Лару. — Свързахме се с петимата водещи специалисти в този район на планетата, включително вашия лекар. Двама от тях споделят мнението ви, трима не могат да кажат нищо определено. Не, няма да си позволя такъв риск. Пътьом проучих и възможността да заменим жена ви. Това няма да е трудно. — Напрегнах се, но въобще не отворих уста — Думония обаче ни увери, че така само ще ви превърнем отново в яростен убиец, което при вашите умения не ни оставя друг избор, освен да ви ликвидираме незабавно. Не съм се отказал окончателно от този план, а вие няма да знаете в кой момент ще ми хрумне да го изпълня. Засега обаче няма да ви тормозя. Твърде рядко се срещат хора като вас и мога да извлека достатъчно полза от особеното ви мислене и знания.
— Да не говорим пък за факта — побързах да напомня, — че и да замените Дилън, ще го позная още при първата размяна на телата… ако изобщо оцелея след сблъсъка със съзнанието на робот.
— Да — въздъхна Лару, — именно това наклони везните. Сега разбирате ли защо ви ценя? Мислите правилно. И аз съм склонен да ви дам шанс. Ще ви позволя да опитате.
Отдъхнах си. Прескочихме и второто високо препятствие.
— Кога?
— Възможно най-скоро. В нормални условия щях да обсъдя всичко с другите Владетели на Диаманта. Имаме среща след два дни. Но поради смъртта на Крийгън не мога да си позволя лукса на единодушните решения. И без това обикновено решаваше той. Все пак ще им съобщя какво съм предприел.
Мъжът стана — явен знак, че разговорът е свършил.
— Съпругата ми — напомних сдържано. — Първото условие…
Лару се поколеба и въздъхна.
— Съгласен съм. Щом се върнете на брега, обадете се на Думония. И побързайте. Но заложените в психиката принуди остават. Ясно ли е? Както и финансовата й зависимост от вас. Ако пак опита да се измъкне от майчинството, така ще я подредя, че ще пълзи на колене Да моли за милост… вие също. Животът и на двама ви вече е само във ваши ръце. Дори един повод за съмнение, една дребна грешка, независимо дали вие сте причината — и най-силното ви желание ще бъде смъртта да ви избави от страданията. Разбрахте ли ме?
Кимнах най-сериозно, защото долових зловещата нотка в гласа му. Съвсем лека, но вледеняваща промяна в сравнение с първата среща. Изведнъж прозрях, че сега говоря с истинския Уогънт Лару. Казах си, че шансовете ми нарастват, макар и незначително. Ако напрегнех вниманието си докрай, вече можех да го разпозная — дори стаята да е пълна с хора, които се преструваха на него!