Заяждането ми изглежда го развесели.
— Ето го и най-глобалния проблем на Цербер. Неизбежната параноя. Страхът, че не знаеш кой е пред тебе. Така хората винаги внимават да не прекалят. Благодарение на Конфедерацията сред жителите ни има отвратителни създания, но именно местните особености направиха нашето общество кротко и донякъде защитено от престъпност. Тук присъдата, закрепостяваща те в едно тяло, да не говорим пък за смъртта, всяват ужас у всекиго. Понякога подозирам, че именно това е причината Цербер толкова да ми харесва. Помислете само какви възможности предлага той на човек с моята професия!
Бях помислил. Бях помислил грижливо за самия Сварк Думония, преди да го избера. Той съчетаваше у себе си едно привидно неразрешимо противоречие — аморален циник с престъпни наклонности, който в същото време искрено се старае да помага на своите пациенти.
— Хрумването, че може да съм Лару, е чудесен пример продължи докторът. — Тук е царството на манията за преследване. Но аз не съм Лару. И не бих могъл да заема мястото му, просто защото мразя властта. Ненавиждам всякакви институции — Конфедерацията, правителството на Цербер, дори местното медицинско дружество. Напомнят ми за мравуняци. Предназначението им е да задушат свободния дух на индивида и в тази насока те чудесно си вършат работата. Религиите май са още по-лоши. Догми. Вярвай в това, не върши онова. Прахосвай си времето за глупави ритуали, вместо да направиш нещо смислено. Знаете ли, че само в Медлъм имаме сто и седемдесет различни изповедания? От католици и ортодоксални юдаисти — помислете какви главоболия им създава смяната на пола, обрязването и други подобни идиотщини! — до местни смахнати култове, според които боговете спят в сърцето на Цербер и някой ден ще се пробудят, за да ни отнесат в рая.
— Значи сте анархист…
— Може и така да се каже. Подобие на анархист, но от заможното съсловие, с вкус към удобствата. Нося шити по поръчка костюми и имам частна вила в прекрасен курорт, където да отлетя с личната си аерокола, щом почувствам нужда от отдих. Ето грешката на много от старите философи! Анархизмът е неподходящ за масите. По дяволите, та повечето хора копнеят да бъдат ръководени, иначе не биха понасяли и създавали сами все нови и нови бюрократични структури, които да ги поучават дори как да мислят. Анархизмът е философия на индивидуалисти. Всеки избира своя собствен компромис, стига дотам, докъдето пожелае, без да се притеснява за цялата общност. Единственото, което може да се направи за масите, е от време на време да ги пораздрусаш, да ги сриташ изотзад с някоя революцийка. Не че има трайна полза. Възникват нови догми и нова бюрокрация. Но сътресенията са си здравословни. Когато Конфедерацията се е вкаменила така, че нямало как да избухне дори най-дребен бунт, започнала да загнива.
Вече надушвах накъде води този разговор.
— Значи аз съм нещо като местен революционер, тъй ли?
— По-вероятно е да ви откъснат главата, но току-виж все пак успеете да ги сритате. Е, дори и да успеете, след време ще се превърнете в същото, срещу което сте се борил. Тогава пък ще се появи нов хитрец и ще постъпи с вас както заслужавате… Така се поддържа жизнеността.
Не бях готов да се съглася веднага с всичко казано от него. Възразих, че въобще не се виждам като нов Лару.
— Точно такъв сте — натърти Думония. — Сам признахте, че сте изпитал истински страх, когато сте застанал лице в лице с него. Знаете ли защо? Дълбоко в душата си сте прозрял, че виждате себе си. Гледал сте в очите на човек, мислещ досущ като вас.
— Аз не обожествявам властта.
— Защото никога не сте имал достъп до такова равнище. Едва ли сте способен да си представите в какво ще ви превърне. А дори и сега властта ви харесва. Всеки път, когато сте побеждавал противник или цяла система, вие сте утвърждавал своето превъзходство.
— Сериозно се надявам да грешите. Но ето какво предлагам… Ако се сбъдне невероятното и стана Владетел на Цербер, пак ще идвам често при вас за прословутия здравословен ритник по задника. Бива ли?
Докторът дори не се усмихна.
— Няма да идвате. Нито ще ви допадне онова, което ще ви казвам, нито ще искате да ми повярвате. Накрая ще ви омръзне. Знам. Забравих да спомена, че преди двайсетина години имах почти същия разговор с Уогънт Лару.
— Нима?!
— Виждал съм ги да се въздигат и сгромолясват. Помогнах му да се изкачи до върха, ще се опитам да помогна и на вас, но това нищо няма да промени.