— Докторе, как така сте още жив?
— Нека си запазя малката тайна — ухили ми се Думония. — Само не забравяйте, че всеки от властниците тук по едно или друго време е бил мой пациент.
— Сега и аз съм ви пациент — промърморих под носа си.
В този миг осъзнавах, че седя в кабинета на най-лукавия и навярно най-изобретателен човек на Цербер. Странно, но засега нямах основания да се пазя от него. Думония сигурно би станал Владетел, ако го пожелае, но явно се гнусеше от властта.
— Нека се позанимаваме с по-неотложното — предложих доста смутен. — Преди споменахте, че ако Дилън се отърве от присъдата си, може да бъде излекувана напълно. Какво всъщност трябва да направим?
Той веднага започна да се държи като лекар.
— Да ви призная, най-лесното е просто да спрем където сме. И най-безопасно. Тя вече е много по-добре. Съзнава собствените си потребности, живее в съгласие със самата себе си. Личността й е почти възстановена, самочувствието също. Остава една-единствена пречка — бои се да не ви загуби. Не сега, а след време. И не защото е много вероятно да ви убият. Мисля, че с това се е примирила. Пет години е виждала как загиват нейни приятели и колеги. За нея е страшно да загуби сърцето ви, образно казано. Всъщност има само един начин да й покажем, че се плаши от призраци, но е твърде рисковано и за двама ви.
— Вече заложих всичко. Защо да се спирам пред още един риск?
Думония се облегна на стола си и помисли.
— Добре. Чувал сте за местната разновидност на шизофренията, нали? Между другото, явлението е наречено неправилно, защото не само няма нищо общо с тази болест, но дори симптомите са съвсем различни.
— Не съм сигурен, че знам нещо.
— В редки случаи се появяват отклонения при размяната на телата. Възможни са две твърде странни състояния. Ако контролираме прехвърлянето на съзнанията и го прекъснем в точно определен момент, данните ще присъстват еднакво и в двата мозъка, тъй да се каже. Знаете, че в човешката глава има предостатъчно място… След период на остра криза се стига или до сливането на двете личности в съвсем нова, или тялото се управлява поред от двете съзнания. Времето, психическото и физическото състояние имат много голямо значение в конкретния случай, така че резултатът никога не е сигурен предварително.
— Май казаха нещо подобно веднага след пристигането ни…
— Вярно е, че това се прави рядко, но можем да предизвикваме отклоненията и в лабораторни условия. Проблемът е във физиологическите разлики между хората, а процесът трябва да бъде прекъснат в точно избрания етап, който е прекалено кратък. Трудно се налучква. Грешки обаче са недопустими. При пълно равенство между съзнанията успяваме понякога да предизвикаме сливането им, но още сме далеч от желаната точност. А резултатите за съжаление са необратими.
— Това какво общо има с Дилън?
— Ами щом телепатията не е усвоена в достатъчно достъпна форма, единственият друг начин да внушим пълна сигурност е този процес. Ще го контролираме и ще го спрем миг преди пълното уеднаквяване в двата мозъка. Така в психиката на всеки ще бъде наложен силен отпечатък от тази на другия. Все едно да можете да разгадавате най-съкровените си тайни и желания. Всъщност край на тайните! Спрем ли навреме, второто съзнание ще избледнее след няколко седмици, но и двамата ще познавате изцяло партньора си. Дилън вече няма да се съмнява във вас, ако, разбира се, не таите дълбоко в себе си нещо, което би подхранило страховете й.
Не се сдържах да не подсвирна.
— Тежко бреме… Та дори аз самият не се познавам достатъчно, за да съм сигурен точно какво искам или чувствам!
— Значи разбирате колко е рисковано. Вече подчертах, че навременното прекъсване на процеса е въпрос на секунди, а индивидуалните фактори не се поддават на точни изчисления. Твърде вероятно е да се стигне или до сливане, или до две съзнания в едно тяло.
— Ясно. Какъв е шансът нещо да се обърка?
— Горе-долу едно към едно.
Въздъхнах.
— Макар да не ми се вярва, че и аз, и Дилън ще поискаме това, колко време ви е необходимо, за да се подготвите?
— Поне денонощие. Предпочитам обаче да са няколко седмици, защото иначе ще се наложи да отменя часовете на доста пациенти, макар начинанието да си струва! Много отдавна не съм правил подобно нещо.
— А през тези двайсет-трийсет години на Цербер колко пъти изобщо ви се е случвало?