Выбрать главу

Той пресметна наум.

— Май са само четири.

— И в колко от тях се справихте успешно?

— Е, в тези случаи успехът е нещо относително. Два пъти предизвиках желания резултат, в другите два настъпиха необратимите състояния, за които споменах. От двата успешни случая при едната двойка се получи най-силната човешка близост, на която съм бил свидетел. Тези хора живееха едва ли не в постоянно блаженство.

— А другата двойка?

— Намразиха се и в червата. Грешката отчасти беше моя. Не порових достатъчно дълбоко в главите им.

— Ще си помислим — обещах му. — Твърде сериозно решение е. Пък и точно сега имам нужда от много ясен ум.

— Разбирам — кимна Думония. — Нека спомена още нещо, което може и да ви помогне при вземането на решение. Устройствата за мозъчно сканиране търсят предварително заложена в компютърната памет схема, но се допускат известни различия, ако личността е в ново тяло. Достатъчно е да съществува подобие — като при частичните пръстови отпечатъци например. След което и да е от изкуствено предизвиканите състояния, поне в първите няколко дни, сканирането ще отчита присъствието и на двете психики. От години се забавлявам с тази идея, но никога не съм имал шанса да я приложа. Може би ще ви бъде от полза…

Зяпнах го, после се разсмях неудържимо.

— Прекрасна възможност за стар анархист!

— Всичко отново е толкова кристално ярко — каза ми Дилън, когато аероколата ни отнасяше обратно. — Не съм разбирала досега какво огромно значение има, че виждам и чувам микробите на Уордън в хората и предметите. Чак когато ме лишиха от този контакт, за пръв път в живота ми ми се стори, че съм ослепяла. И изведнъж пак прогледнах!…

Напълно й вярвах. Самият аз през цялото време съзнавах присъствието на дребосъците, но постепенно те се превърнаха във фон, на който не обръщах внимание и дори не се сещах, че го възприемам. Май Дилън говореше точно за това. Никой не се вслушва в постоянния шум на морето, но ако той внезапно престане, шокът ще е доста силен.

— Вече трябва да внимаваш — усмихна ми се тя. — Някоя сутрин ще се събудиш като член на майчинския синдикат.

Аз също се ухилих и я целунах.

— Не се тревожа. Винаги мога да си върна тялото, ако имам нужда от него.

Приказвахме си за какво ли не. Стигнахме и до опасните идеи на Думония.

— Мислиш да се престрашиш? — ахна жена ми. — Заради мен?

— Ако ти го искаш и имаш нужда от това — да! — уверих я. — Стига да оцелеем през следващите няколко дни.

Тя ме прегърна.

— Значи не е нужно. Предостатъчно ми е да знам, че си бил готов да го направиш. Пак сме партньори.

— Аз те обичам — възразих кротко и я притиснах към себе си.

Нито магазинчето, нито самият Ота се бяха променили. Той изглеждаше изненадан и доволен, че ме вижда отново, макар да не се зарадва толкова на Дилън.

— Куин! Колко ми е приятно, че дойде! Вече се притеснявах да не си умрял.

— Обзалагам се, че ти е било много мъчно — отвърнах неприветливо и кимнах към спътницата си. — Съпругата ми Дилън Кол.

— Брей, проклет да съм! Като си помисля само, че се запознахте тук!

— Била е друга в същото тяло — подсмихна се жена ми.

Новината като че го обърка и аз сметнах това за добър признак. Значи нямаше представа какво съм предавал, иначе щеше да знае за Дилън, Санда и всичко останало. Не е подслушвал… или просто не е имал възможност да го направи.

— Е, с какво мога да ви бъда полезен в този прекрасен ден? — попита Ота вежливо, а аз ясно виждах каква мисъл терзае ума му — да ни раздели по някакъв начин, за да ме накара да докладвам.

— Я да сложим край на представлението — предложих с малко по-остър тон. — Знам за предавателя. И вече ми е ясно, че получаваш контрабандната електроника в отплата за услугите си към Конфедерацията. Манипулираш хора.

Той се изкикоти нервно.

— Куин, ти си се побъркал!

— Не, говоря истината. Известно е не само на мен, но и на теб, че дори и на Дилън. Ота, искам да те предупредя. Работата стана дебела и от нея вече не зависят дребните ти хитрини. Трябва да се свържа по предавателя. Веднага, съзнателно, без да забравям нищо. Разбра ли?

— Изобщо не проумявам какви ми ги дрънкаш!

— Стига игрички! — отсякох. — Ако ще се инатиш, мога да измисля и друго. Но ти обещавам, че бързичко ще те засилят към Момрат. Вече съм приближен на Уогънт Лару. Думичка да кажа за контрабандата и знаеш какво ще ти се случи.