Той преглътна на сухо.
— Не би направил това…
— Защо пък не? Хайде, без повече преструвки! С теб се сприятелихме, защото само така можеше да си получаваш доставките. Ти ме използваше, сега пък аз ще те използвам… или ще те размажа. Какво избираш?
Дебелакът поклати глава и въздъхна.
— Куин, не съм искал да ти навредя. Повярвай ми! Винаги си ми бил симпатичен. Но в бизнеса е така.
— Добре, Ота, трябва ми предавателят. И по-бързо. Обещавам ти, че ако не се опиташ да ме измамиш, никой няма да научи за продажбите под тезгяха. Но нямаме време за пререкания. Следят ни, ето защо ние с Дилън се преструваме, че днес просто сме тръгнали да харчим пари по магазините. Забавим ли се обаче при тебе, ще ни заподозрат.
Той се озърташе трескаво и накрая реши.
— Да влезем отзад.
Последвахме го. Помещението, побрало и склад, и работилница, тънеше в обичайния си хаос, от който шишкото изрови някакъв шлем и го включи в устройство, замаскирано като контролен монитор.
— Хм, прилича малко на големите мозъчни скенери — отбеляза Дилън.
— И вероятно действа по подобен начин — кимнах аз. — Ота, как работи… без обаче да ми казваш вълшебните думички!
Продавачът сви рамене.
— Де да знам. Излъчва се през същата антена на покрива, която използвам и за нормалните разговори. Мисля, че е кодирано и го приемат другаде на Цербер, оттам го препредават към спътник, а после… въобще не ми е ясно. От мен се искаше да те заприказвам, когато дойдеш в магазина и да ти кажа… едно определено изречение. После двамата с тебе влизаме отзад, слагаш си шлема, изпадаш в транс за две-три минути. Връщаме се, подхвърлям някоя невинна глупост и разговорът продължава оттам, докъдето сме стигнали.
— Добре. Сега излез. Ако имам нужда от теб, ще те повикам. Дилън ще ме пази.
— Нямам нищо против — съгласи се той неспокойно и се махна.
Огледах шлема.
— Опростена версия на психосондите, каквито използва Сигурността на Конфедерацията в клиниката си — обясних й. — Наистина е подобна на мозъчния скенер, само че предава информация.
— Досега не съм си представяла, че това е възможно — призна тя. — Нали никой друг, освен самия теб, не може да получи информацията?
— Правилно си разбрала. Не се стряскай, когато изпадна в транс. А щом свърша, ще видим какво ще правим.
— Куин, би ли ми казал кой все пак ще получи тези данни?
Въздъхнах.
— Вероятно първо ще минат през компютър. От квазиорганичните. После ще ги получи другото ми „аз“.
Ето докъде сме стигнали. Надявам се, че ще направиш оценка на информацията и ще я предадеш на наблюдателя каквато е, без да чакаш окончателния доклад. Ще се свържа отново, стига да мога.
Кратка пауза, сякаш шумът по линията прекъсва за миг. Изведнъж се чува глас… не, само впечатление за глас в съзнанието ми.
„Ще му съобщя, че трябва веднага да се запознае с предадените от теб данни — казва компютърът. — После той ще реши какво е необходимо да предприеме.“
„Това ми стига. Колко дълго ще трябва да чакам?“
„Не мога дори да предположа. Той се разстрои много от случилото се на Лилит и отказва да продължи веднага с твоята информация. Вероятно ще протака поне един ден.“
„Но аз как да поддържам връзка с вас? Не бива да привличам излишно вниманието към това място.“
„Ние ще намерим начин. Не се тревожи.“
Лесно ти е да го кажеш. Ти си само една машина и не твоят врат е с надяната примка в момента!
КРАЙ НА ИЗЛЪЧВАНЕТО. ОЧАКВАМ ЗАПОВЕДИ.
Наблюдателят свали шлема от главата си и се отпусна на креслото. Не само изглеждаше, но и наистина се чувстваше изтощен. Няколко минути погледът му сякаш се рееше в празното пространство. Явно все още не успяваше да се овладее.
— И този доклад ти повлия зле — отбеляза компютърът.
Наблюдателят махна с ръка.
— Аз ли съм там долу? Наистина ли съм такъв? Затънал в тази романтична връзка, обзет от налудничави амбиции?
— Ти си. Проверката на основните характеристики на психиката го потвърждава.
Мъжът се усмихна мрачно.
— Аха, пак прословутите количествени анализи… Да сведем нещата до спретнати цифрички и символчета. Сигурно е много приятно да си компютър и да не ти пука, че всичко, което някога си мислил, в което си вярвал за себе си и за своето общество, бавно-бавно се разпада на парчета!