Требоний се засмя.
— Кое е толкова смешно? — попита хладно Цезар. Требоний веднага си придаде сериозен вид.
— Нищо, Цезаре! Нищо.
Решението за тръгване бе взето около час след изгрев-слънце. Цял ден войници и цивилни товариха скъпоценната артилерия на Цезар, инструментите, колите и мулетата на най-здравите кораби, преди да ги пуснат по море. След като плавателните съдове бяха изкарани сред вълните, римляните се качиха по въжени стълби. Нормалният товар за един кораб бе едно артилерийско или инженерно съоръжение, четири мулета, една каруца, четирийсет войници и двайсет гребци. При хиляда и осемстотин войници и цивилни и четири хиляди роби и моряци обаче товарът им беше доста по-голям.
— Не е ли удивително? — обърна се Требоний към Атрий по залез-слънце.
— Кое? — попита префектът на лагера; краката му трепереха.
— Той е щастлив. О, скръбта още го мъчи, но той е щастлив. На път е да постигне нещо невъзможно.
— Дано да тръгне веднага щом ги натовари!
— Не и той! Той дойде с флота и с флота ще си тръгне. Когато пристигне в Портус Ициус, всички онези знатни гали ще видят един пълководец в целия му блясък. Да наблъска войската си в няколко кораба? Не! И е прав, Атрий. Ние трябва да покажем на галите, че сме най-добрите. — Требоний погледна розовеещото небе. — Тази нощ луната е в последна четвърт. Той ще тръгне, независимо по кое време станем готови.
Добро предположение. В полунощ корабът на Цезар потегли през тъмните води със запалени фенери на мачтите; останалите плавателни съдове се разгърнаха след него като клин.
Цезар се облегна на парапета на кърмата между двамата моряци, които командваха гребците, и загледа хилядите светлинки сред непрогледния мрак на океана.
„Сбогом, Британия. Няма да ми липсваш. Ала какво ли лежи там, зад големия безкрай, откъдето никой човек не се е върнал? Това не е море, а безбрежният океан. Там живее великият Нептун, не в Нашето море. Може би, когато остарея и изпълня всички дългове към рода и сана си, ще взема един от тези яки венетски кораби, ще опъна кожените му платна и ще отплавам на запад след залязващото слънце. Ромул се загуби в Козите блата на Марсово поле, но когато не се завърна у дома, всички решиха, че е попаднал в царството на боговете. Аз обаче ще отплавам в мъглите на безкрая и всички ще са сигурни, че съм отишъл в царството на боговете. Моята Юлия е там. Народът знае. Изгориха я насред форума и ще я погребат между героите. Преди това обаче аз трябва да изпълня дълга си към рода и сана си.“
Събраха се облаци, но луната осветяваше достатъчно пътя им и платната бяха надути като гърдите на жена в разцвета на силите си, така че греблата почти не влизаха в употреба. Пресичането на протока отне шест часа. Корабът на Цезар навлезе в пристанището на Портус Ициус на зазоряване, останалата част от флотата му продължи да се точи още дълго след него. Късметът му се беше завърнал. Нито един човек, животно или бойно съоръжение не бяха принесени в жертва на Нептун.
2
Галия на дългокосите (Галия Комата)
Декември 54 г.пр.н.е. — ноември 53 г.пр.н.е.
— С тези осем легиона в Портус Ициус ще останем без зърно още преди края на годината — говореше Тит Лабиен. — Пратениците ни се върнаха с празни ръце. Имаме предостатъчно осолено свинско, сланина, зехтин, сладък цвеклов сироп и изсушени плодове, но зърнените храни, от житото до нахута, са в много ограничени количества.
— Не можем да караме войниците да се сражават, без да им осигурим хляб — въздъхна Цезар. — Сушата е поразила всички земи едновременно. Не можем да купим зърно или варива от Испания и Италийска Галия, защото и те са засегнати. — Той вдигна рамене. — Е, тогава ни остава само един изход. Да разквартируваме легионите и да се молим на боговете за добра реколта догодина.
— Жалко, че флотата не остана цяла — обади се нетактично Квинт Титурий Сабин. — Тук наистина всичко е изсъхнало, но в Британия реколтата беше добра. Ако всичките ни кораби бяха здрави, можехме да докараме много жито.
Останалите легати застинаха. Корабите бяха грижа на Цезар и макар че бяха разбити от природните стихии, засягането на въпроса пред съвета беше доста неразумен политически ход — Цезар можеше да го разтълкува като критика или упрек. Сабин обаче имаше късмет, вероятно защото Цезар го бе сметнал за бъбрив глупак още от самото му постъпване на служба. Непредпазливият легат беше удостоен само с презрителен поглед.