Това бе хитър ход. Всички останали племена бяха готови да се вдигнат, всички очакваха нервните и атватуките да разгромят римската войска. Керванът от роби обаче говореше друго. Въстанието така и не избухна. Дългокосите гали започнаха да се чудят каква е тази римска войска, сравнително малка, но с идеално подготвени и оборудвани войници, които се биеха като един и не се нахвърляха върху врага като безредна, яростно крещяща тълпа. Страхът от римската армия се предаваше с поколенията като приказките за чудовища.
В столицата на атватуките Цезар откри съкровищата на кимврите и тевтоните, безброй златни предмети и кюлчета, донесени преди векове при бягството им от богатите на злато, смарагди и сапфири земи на скитите и след това оставени в Атватука. Пълководеца имаше право да задържи всички средства от продажбата на роби, но военната плячка трябваше да бъде разделена между съкровищницата и всички членове на войската, от главнокомандващия до последния войник. Въпреки това след завършването на описа и след като пленените богатства потеглиха със строго охраняван конвой към Рим, Цезар празнуваше — знаеше, че никога повече няма да се тревожи за пари. Продажбата на атватуките в робство му беше донесла две хиляди таланта, а делът му от съкровището възлизаше на още по-голяма сума. Войниците му бяха богати, легатите му имаха достатъчно пари, за да станат консули.
А това бе само началото. Галите копаеха сребро и промиваха злато от пясъка на реките, спускащи се от Цебенския масив. Те бяха ненадминати занаятчии и способни ковачи — дори пленените каруци с обковани с железни обръчи колела и здравите им бъчви носеха пари. И всяка сестерция Цезар изпращаше в Рим, за да увеличава личния си дял в благосъстоянието на обществото — своята дигнитас.
Болката от загубата на Юлия никога нямаше да намалее, а и Цезар не беше Крас. За него парите не бяха самоцел, а средство за повишаване на популярността му, вечна придобивка, в чиято жизнена важност се бе убедил през всички тези години на възход по стълбицата на властта.
Това, което увеличаваше неговата популярност, въздигаше и славата на покойната му дъщеря. Беше един вид утеха. Благодарение на неговите усилия и нейния талант да спечелва любовта на другите тя щеше да бъде споменавана с добро; защото тя беше дъщерята на Цезар и съпругата на Помпей Велики. И когато той се върне в Рим, щеше да организира в нейна памет игрите, които сенаторите й бяха отказали. Дори ако, както веднъж бе казал пред тях, се наложи да смачка гениталиите им, за да постигне целта си.
Имаше много писма. Някои бяха по делови въпроси, като онези от най-верния му съмишленик Балб, испанския банкер от Гадес, и от Гай Опий от Рим. Сега имуществото му се управляваше от един още по-способен финансист — Гай Рабирий Постум. Постум беше премахнал хаоса в египетската обществена счетоводна система. Обаче, вместо да му благодарят, цар Птолемей Авлет и александрийските му слуги го бяха съблекли чисто гол и го бяха натоварили без пукната пара на един кораб за Рим. Цезар му даде заем, за да започне наново. И му се беше зарекъл някой ден да отиде в Египет и да му върне загубените пари.
Имаше писма от Цицерон, пълни с молби и въпроси за благосъстоянието на по-малкия му брат Квинт. Изпращаше и най-искрени съболезнования за Цезар; въпреки суетата си и надутостта си Цицерон бе изключително мил и състрадателен човек.
А! Един свитък от Брут! Тази година навършваше трийсет и бе на път да влезе в сената като квестор. Цезар му беше писал непосредствено преди заминаването си за Британия с молба да се присъедини към него като личен квестор. По-големият син на Крас, Публий, му бе служил на този пост в продължение на няколко лета, а тази година службата се изпълняваше от малкия брат на Публий, Марк Крас. Прекрасна двойка. Основното задължение на квесторите бяха финансите и Цезар бе сметнал, че синовете на Крас би трябвало да са способни в тази област. Очакванията му обаче не се оправдаха. Макар и незаменими на бойното поле, двамата братя не можеха да съберат две и две. За разлика от тях Брут бе плутократ в сенаторски одежди и имаше талант да печели пари и да управлява финанси. В момента счетоводството се водеше от Требаций, но това не му влизаше в непосредствените задължения.