Макар че, като се замислеше, в живота му смъртните случаи вървяха по два, не по три. Гай Марий и баща му. Цинила и леля му Юлия. Сега Юлия и майка му. Да, по двама. Пък и кой беше останал?
Освободеният роб Гай Юлий Тразил, който беше на служба при него, се показа на прага на горния етаж, усмихна се и се поклони.
— Ще прекарам тук цялата зима, Тразиле. Как можем да направим това място по-добро за живеене?
Цезар подаде аления си плащ на Тразил. Други двама прислужници чакаха да свалят кожената му ризница и горната му поличка от кожени ленти, но преди това той трябваше да се освободи от аления си параден колан, белег на империума му. Само той имаше право да го докосва. Цезар го разкопча, сгъна го внимателно и го прибра в кутията за скъпоценности, която му поднесе Тразил. Долните му дрехи бяха от ален ленен плат с вълнена подплата, пришита под формата на ромбовидни фигурки, достатъчно дебела, за да попие потта при ходенето и да му топли при по-хладно време. Много пълководци предпочитаха туники при придвижването на войската дори когато се возеха с двуколка, но при поход войниците трябваше да носят десеткилограмови брони, затова Цезар държеше на кожената си ризница. Прислужниците свалиха ботушите му и му обуха чехли от лигурски филц, след това отнесоха бойното му облекло.
— Съветвам те да си построиш истинска къща като Гай Требоний, Цезаре — рече Тразил.
— Имаш право, ще го сторя. Утре ще си избера място.
Той се усмихна и се оттегли в голямата стая с кушетки и друга римска мебелировка.
Тя не беше там, но гласът й се чуваше зад другата врата, говореше на Оргеторикс. По-добре да я свари заета, за да не го обсипе с твърде много ласки. От време на време това му се нравеше, но не и тази вечер. Душата му бе натъжена.
Ето я. Отпуснала се на леглото, с буйна грива от огненочервена коса, разпиляна пред лицето й, така че той виждаше от сина си само две пурпурни чорапчета. Защо все обличаше детето в пурпур? Той бе изказвал неведнъж недоволството си, но тя сякаш не разбираше — истинска принцеса. За нея детето бе бъдещият цар на хелветите; затова трябваше да носи пурпур.
Тя не го чу, но усети присъствието му и рязко се изправи. Намръщи се при вида на брадата му.
— Тати! — изгука момченцето и протегна ръце.
Приличаше повече на леля си Юлия, отколкото на Цезар, и само този факт бе достатъчен да размекне сърцето на Пълководеца. Същите големи сиви очи, същата форма на лицето и за щастие същия блед тен вместо яркорозовата, изпъстрена с лунички кожа, типична за галите. Косата му обаче си беше характерна само за него, същия цвят като на Сула, нито червена, нито руса. И напълно си заслужаваше името Цезар, което означаваше дълга, гъста коса. Как само го осмиваха враговете заради оредялата му коса! Жалко, че момченцето никога нямаше да носи това име. Тя го бе кръстила на баща си, царя на хелветите — Оргеторикс.
Тя бе главна съпруга на Думнорикс в дните, когато той се спотайваше встрани от политиката, сърдит на брат си, главния вергобрет на хедуите.
Когато оцелелите от опита за преселение хелвети се завърнаха по родните си алпийски пасбища и Цезар се разправи със свевския крал Ариовист, Думнорикс обиколи земите на хедуите, за да се сближи с народа си. Те бяха келти, но романизирани, и бяха най-многобройното и богато племе в Отвъдна Галия. Благородниците им говореха латински и бяха приятели и съюзници на римския народ. Освен това от техните редици се попълваше римската кавалерия.
Докато препускаше към Генава, Цезар възнамеряваше да сложи край на опитите за преселение на хелветите и германските набези през Ренус. След като изпълни тази задача, щеше да започне поход по Данубиус през целия път от изворите до устието. Към края на първото му нашествие в Галия обаче плановете му се промениха. Данубиус щеше да почака. Първо трябваше да осигури безопасността на западните граници на Италия, като въдвори мир в цяла Отвъдна Галия, да я превърне в преграда между Нашето море и германите. Тази коренна промяна бе предизвикана от германеца Ариовист — ако Рим не завладееше и не романизираше напълно всички галски племена, те щяха да попаднат под властта на германите. А Италия беше следваща.
Думнорикс кроеше заговор да измести брат си като най-влиятелен мъж сред хедуите, но след поражението на хелветските си съюзници (бе скрепил съюза с брака си) той се оттегли във владенията си край Матискон. Точно там откри Цезар, когато се връщаше в Италийска Галия, за да възстанови войските си. Бе посрещнат от един камериер, осигуриха му лични покои и го оставиха да си почине. Когато пожелаеше, можеше да се присъедини към Думнорикс в приемната зала.