Той обаче се появи в залата в най-лошия възможен момент — тъкмо когато една едра жена, изричаща грозни ругатни, вдигаше яката си бяла ръка и удряше на Думнорикс такава плесница, че зъбите му изтракаха. Той се просна възнак на пода, а жената, с фантастичен облак от червена коса, развяваща се около главата й като плащ, започна да го рита. Той се изправи несигурно, но отново бе повален и нападателката продължи да го рита. Друга, също толкова едра, но по-млада жена притича в залата, но и тя не постигна по-голям успех срещу червенокосата. Получи силен удар с юмрук, който я изпрати в несвяст на пода.
Развеселен, Цезар се облегна на стената и продължи да наблюдава.
Думнорикс успя да се измъкне от нападателката и се надигна на коляно с убийствен поглед в очите. В този момент забеляза Цезар.
— Не ми обръщайте внимание — успокои го римлянинът.
Червенокосата ядно ритна безжизненото тяло на втората си жертва, след това се изправи, поклащайки пълните си гърди, и загледа презрително с тъмносините си очи облечения с парадна тога с пурпурна обшивка римлянин.
— Аз не… те очаквах… толкова скоро! — заекна Думнорикс.
— Така предположих и аз. Тази жена е по-добър боксьор от атлетите на спортните игри. Все пак, ако искаш, мога да се оттегля пак в покоите си и да те оставя да разрешиш семейните си проблеми в мир. Ако „мир“ е точната дума.
— Не, не!
Думнорикс се изправи, изтупа ризата си и вдигна шала си, за да установи, че е бил издърпан толкова силно, че брошката, придържаща го към лявото рамо, е разкъсала ръкава му. Той се закани с юмрук на червенокосата:
— Ще те убия, жено!
Тя презрително сви устни, но не отговори.
— Мога ли да разреша спора ви? — предложи Цезар. Отдалечи се от стената и зае стратегическа позиция между Думнорикс и червенокосата.
— Благодаря, но не, Цезаре. Току-що се разведох с тази вълчица.
— Вълчица. Ромул и Рем са били отгледани от вълчица. Предлагам да я включиш във войската си. Ще направи германите на пух и прах.
При тези думи тя се ококори, приближи се до Цезар и гордо вдигна брадичка.
— Аз съм една онеправдана жена! — проплака. — Той вече не може да извлече изгода от народа ми, тъй като воините ни бяха победени и прогонени обратно в земите си, затова ме изрита! Не съм невярна, не съм бедна, и не съм досадница! Изхвърля ме без справедлива причина! Аз съм една онеправдана жена!
— Това ли е конкуренцията? — посочи Цезар момичето на пода.
Червенокосата отново присви презрително устни:
— Пфу!
— Имаш ли деца от тази жена, Думнориксе?
— Не, тя е ялова! — изкрещя той.
— Не съм ялова! Да не мислиш, че бебетата се пръкват от олтара на друидите? С толкова вино и курви, Думнориксе, не ти остава време да направиш дете на собствената си жена!
Тя вдигна заканително юмрук. Думнорикс отстъпи крачка назад.
— Само посмей да ме докоснеш, жено, и ще ти прережа гърлото!
— Не и сега — предупреди го Цезар. — Убийството си е убийство и по-добре да не се върши пред римски проконсул. Ако обаче решите да продължите двубоя, мога да послужа за съдия. С равностойни оръжия, Думнориксе, освен ако жената не предпочете нож.
— Да! — изсъска тя.
До това обаче не се стигна, защото младата жена на пода застена и Думнорикс, очевидно безумно влюбен, притича и коленичи до нея.
Червенокосата се обърна и го загледа, Цезар продължи да я наблюдава с внимание. О, беше жена, и то каква! Висока и едра, но в същото време стройна и женствена. Талията й, пристегната със златен колан, бе тънка между едрите й гърди и ханш. А краката й, те допринасяха най-много за величествения й ръст. Това, което го омагьосваше в нея обаче, бе косата й. Тя се спускаше като огнен поток върху раменете и по гърба й чак до коленете, толкова гъста, че сякаш беше отделно живо същество. Повечето галски жени имаха прекрасни коси, но никога толкова бляскави като на тази.
— От хелветите ли си? — попита той.
Тя се извърна към него и изведнъж сякаш забеляза нещо повече от обшитата с пурпур тога.
— Ти Цезар ли си?
— Да. Но ти не ми отговори на въпроса.
— Баща ми е цар Оргеторикс.
— А, да. Той се самоуби преди нашествието.