От атватуките бяха останали една шепа хора — след като Цезар продаде цялото племе в робство, там не можеше да се търсят никакви съюзници. Амбиорикс не можеше да разчита и на атребатите с тяхната римска марионетка Комий, стремящ се с помощта на римляните към титлата „цар на всички белги“. Нервните бяха претърпели тежко поражение само преди няколко години, но оставаха многочислен народ, способен да даде огромен брой воини. За жалост те се биеха винаги пеш. С общи усилия можеха да нанесат сериозни поражения на врага, но отказаха да се подчинят на конник, Амбиорикс се нуждаеше от треверите, в чиито редици конниците заемаха ръководните постове; освен това бяха и най-многобройното и силно племе сред белгите.
Амбиорикс бе мъж с остър ум (не особено обичайно явление сред белгите) и обаятелна външност. Висок като чистокръвен германец, той имаше твърда сламеноруса коса, стърчаща като ореола на бога Хелиос, имаше големи златисти мустаци, а лицето с ясните му сини очи имаше благородно излъчване. Тесните му панталони и дългата му риза бяха черни, а триъгълният шал, закачен с брошка на лявото му рамо, беше с характерните за ебуроните черни и алени карета на яркооранжев фон. Малко над лактите си носеше две дебели като змии златни гривни, на китките — още две, украсени с бляскави кехлибари, на врата му висеше огромна златна огърлица с по една конска глава от всяка страна, а брошката за шала му представляваше голямо парче кехлибар, обковано със злато; коланът и презраменният му ремък, както и ножниците за меча и кинжала му, бяха изработени от златни плочки с инкрустации от кехлибар. От всичко във външния му вид лъхаше царственост.
Преди обаче да събере достатъчно мощ, за да убеди други племена да се присъединят към ебуроните му, Амбиорикс имаше нужда от една спечелена битка. Не му се налагаше да търси много далеч. Сабин, Кота и Тринайсети легион му се явиха като дар божи в собствените му земи. Проблемът беше в лагера им. Горчивият опит бе научил галите, че овладяването на един добре укрепен римски зимен лагер е практически невъзможно. Особено когато, както беше в случая, той е построен на мястото на яка галска крепост, превърната в непревземаема твърдина. А и с обсада надали щяха да постигнат нещо — римляните се бяха погрижили и за това. Атватука разполагаше с източник на добра питейна вода, предостатъчни хранителни запаси и санитарни приспособления, предотвратяващи разпространението на болести. Амбиорикс трябваше да подмами римляните вън от Атватука. За да го постигне, реши да предприеме лъжливо нападение над крепостта, без да излага воините си на истинска опасност.
Това, което не очакваше, бе, че Сабин ще му даде идеална възможност, като изпрати пратеници с питане какво е намислил царят. Амбиорикс побърза да отговори лично.
— Нима наистина ще се срещнеш с него? — възмути се Кота, докато Сабин подготвяше бронята си.
— Разбира се. И ти като равностоен командващ трябва да ме придружиш.
— И дума да не става!
И така, Сабин отиде сам, единствено с преводач и един почетен страж. Срещата се състоя пред самите врати на Атватука, а Амбиорикс водеше по-малко хора и от римлянина. Никаква опасност, абсолютно никаква опасност. От какво се опасяваше Кота?
— Защо нападна лагера ми? — попита гневно Сабин чрез преводача си.
Амбиорикс вдигна рамене, разпери ръце и се ококори изненадано:
— Какво се чудиш, благородни ми Сабине, аз просто постъпвам като всеки друг цар или вожд по цялата територия на Галия Комата.
Сабин усети как лицето му побледнява.
— В какъв смисъл? — попита и нервно облиза устни.
— Галия Комата е във въстание, благородни Сабине.
— Докато самият Цезар зимува в Самаробрива? Глупости!
Белгът отново вдигна рамене:
— Цезар не е в Самаробрива, благородни Сабине. Не си ли чул? Още преди месец промени решението си и замина за Италийска Галия. Още с отпътуването му карнутите убиха царя си Тазгеций и въстанието започна. Самаробрива е подложена на такава тежка обсада, че всеки момент се очаква да падне. Марк Крас е убит, Тит Лабиен е под обсада. Квинт Цицерон и Девети легион са изтребени до крак, а Луций Фабий и Луций Росций се изтеглиха в Толоза в Римската провинция. Ти си сам, благородни Сабине.
Пребледнял, Сабин кимна нервно:
— Разбирам. И благодаря за откровеността, царю Амбиорикс.
Той се обърна и почти тичешком и с треперещи колене побърза да съобщи наученото на Кота. Кота го изгледа зинал от удивление: