След около половин час войниците от Тринайсети легион се самоубиха до един, за да не бъдат изгорени в дървените клетки на ебуроните.
Много малко цивилни и роби оцеляха от битката, тъй като повечето бяха взели мечове от мъртвите легионери и се бяха сражавали. Онези, които бяха останали живи обаче, минаха безпрепятствено пред редиците на врага и така късно на следващия ден Цезар научи за съдбата на Тринайсети легион.
— Требоний, грижи се за нещата тук — заръча той, след като завърза аления си плащ на раменете.
— Цезаре, не можеш да отидеш без охрана — проплака Требоний. — Вземи Десети. Аз ще изпратя вест на Марк Крас да дойде с Осми в Самаробрива.
— Амбиорикс отдавна се е оттеглил — успокои го Цезар. — Той знае, че скоро ще изпратим наказателен отряд и няма да иска да разваля радостта от победата си. Пратих послание до Дорикс от ремите да стяга войската си. Няма да отида без охрана.
И така стана. Когато достигна бреговете на Сабис малко под изворите й, Цезар бе посрещнат от Дорикс и десетхилядна ремска конница. Цезар яздеше начело на един ескадрон от хедуиската си конница заедно с един от новите си легати, Публий Сулпиций Руф.
Възкачиха се на едно възвишение и погледнаха събраната ремска войска. Руф затаи дъх:
— О, Юпитере, каква гледка!
— Хубави са на външен вид, а? — изсумтя Цезар.
Шаловете на ремите бяха на яркосини и тъмночервени карета, с тънка вплетена жълта нишка. Панталоните им бяха със същия рисунък, ризите им бяха тъмночервени, а конете им — покрити с яркосини чулове.
— Не знаех, че галите имат такива хубави коне — призна Руф.
— Нямат. Това са реми. От няколко поколения вече отглеждат италийски и испански коне. Именно затова ме посрещат с такава радост и такъв израз на приятелство. Те с мъка опазваха конете си; съседните племена извършваха постоянни набези върху стадата им. Отстояването им ги направи прекрасни войници, но въпреки това продължаваха да губят много коне. Принуждаваха се да пазят жребците си в истински крепости. Треверите са им съседи и постоянно се изкушават да крадат ремски коне. За ремите аз бях дар от боговете, аз съм символ на трайната римска власт в Галия. И така, в замяна на конете им аз изпращам Лабиен да плаши треверите.
Сулпиций Руф потрепери; много добре разбираше какво иска да каже Цезар, макар че знаеше за Лабиен само от слуховете, които се разпространяваха в Рим.
— Какво им има на галските коне? — поинтересува се той.
— Не са много по-големи от понита. Местната им порода, ако не се смеси с друга, дава понита. Много неудобни за високи мъже като белгите.
Дорикс се изкачи на хълма, за да поздрави Пълководеца, след това спря дългогривия си кон редом с неговия.
— Къде е Амбиорикс? — попита Цезар, който бе запазил спокойствие и от научаването на новината не беше издал с нищо чувствата си.
— Не е около бойното поле. Разузнавачите ми докладваха, че било пусто. Водя роби, за да изгорят и погребат труповете.
— Много далновидно от твоя страна.
Лагеруваха през нощта, а на сутринта потеглиха.
Амбиорикс бе откарал своите мъртви войници, из пролома бяха разпръснати само римски трупове. Цезар слезе от коня и даде знак ремите и личната му конница да останат на място. Сулпиций Руф тръгна редом с него. Изведнъж от очите на Пълководеца потекоха сълзи.
Първо се натъкнаха на обезглавения труп на Сабин, нямаше как да го сбъркат в легатската ризница — дребен човек, Кота бе доста по-висок.
— Амбиорикс е взел главата на римски легат, за да украси портата си — отбеляза Цезар, сякаш не беше забелязал сълзите си. — Е, няма да й се радва дълго.
Почти всички трупове бяха обезглавени. Като много от галските племена ебуроните взимаха главите като трофеи и ги окачваха за украса над вратите си.
— Някои търговци печелят несметни богатства от продажбата на кедрова смола на галите — продължи тихо Цезар.
— Кедрова смола ли? — попита Руф; той също плачеше, а разговорът му се струваше доста странен.
— За да балсамират главите. Колкото повече глави има един мъж около дома си, толкова по-висок е военният му сан. Някои оставят месото им да се разложи и се задоволяват само с черепите, но истинските благородници балсамират главите в смола. Ще познаем Сабин, щом го видим.
Видът на мъртви тела на бойното поле не беше нещо ново за Сулпиций Руф, но досега той бе водил битки само на изток, където, даваше си сметка сега, нещата стояха съвсем различно. Цивилизовано. Това бе първото му идване в Галия, беше пристигнал два дена преди Цезар да му нареди да го придружи в това пътуване сред мъртвите.