Най-доброто на този зимен лагер бе, че наблизо имаше село с приятелски настроено население — местният белгски благородник Вертикон беше голям поддръжник на римското присъствие в Белгика, тъй като смяташе, че белгите имат най-голям шанс да се предпазят от германите, ако се съюзят с Рим. Вследствие на това той с готовност помагаше и дори осигуряваше жени за римските легионери. Стига войниците да си плащат, разбира се. Квинт Цицерон отминаваше всичко това с усмивка и се задоволяваше да пише на големия си брат в Рим, като обсъждаше в посланията си дали да не поиска комисиона от парите, които Вертикон несъмнено печелеше от отзивчивите си съплеменнички.
Девети легион се състоеше от опитни войници, събрани в Италийска Галия по време на последните пет месеца от консулството на Цезар. Бяха прокарали пътя си с бой, както сами обичаха да казват, от река Роданус до Атлантическия океан и от Гарумна в Аквитания до устието на Моза в Белгика. Въпреки това всичките бяха около двайсет и три годишни, упорити млади мъже без никакъв страх. По народност бяха близки до хората, срещу които се биеха, защото Цезар ги бе събрал отвъд река Падус в Италийска Галия, обитавана от потомци на галите, попаднали под римско владичество няколко века по-рано. Затова повечето бяха високи, руси или червенокоси и със светли очи. Кръвното родство обаче в никакъв случай не ги караше да се чувстват близки с дългокосите гали — те ги мразеха, независимо дали бяха келти или белги. Един войник може да изпитва уважение към врага, но никога любов или дори жалост. Омразата е най-важното чувство за добрия воин.
Квинт Цицерон нямаше абсолютно никаква идея за съдбата на Тринайсети легион; също така не подозираше, че Амбиорикс води преговори с нервните, за да прецени какви поражения може да нанесе по пътя си към земите на треверите. Задачата му бе лесна — след като научи, че жените на нервните продават плътта си за пари (нещо, до което рядко имаха достъп) в зимния лагер на Девети, той без усилие възбуди недоволството у мъжете им.
— Нима можете да се примирите, че някой римски войник е оставил семето си преди вас? — попита той с широко отворени от изненада очи. — Децата ви наистина ли са ваши? На нервийски ли ще говорят, когато пораснат, или на латински? Вино ли ще пият, или бира? Масло ли ще мажат на хляба си, или ще го топят в зехтин? Ще се вслушват ли в мъдростта на друидите, или ще предпочетат римския цирк?
Няколко дена по-късно Амбиорикс постигна своето. След това предложи на Квинт Цицерон да се срещнат, за да му изиграе същия театър както на Сабин, но Квинт Цицерон не беше Сабин — той дори не пожела да погледне пратениците на Амбиорикс и след като те продължиха да нахалстват, им отговори чрез посредник, че нямал намерение да разговаря с който и да било дългокос гал, независимо за колко важен се мисли, да се разкарат (всъщност изказано с не толкова деликатни изразни средства) и да го оставят на мира.
— Самата любезност — ухили се старшият центурион Тит Пулон.
— Пфу! — изсумтя Квинт Цицерон и размърда хилавото си тяло в курулното си кресло от слонова кост. — Дошъл съм да върша работа, не да се влача подир някакви въшливи диваци. Ако искат да преговарят, да отидат при Цезар. Преговорите са негово задължение, не мое.
— Странното на Квинт Цицерон — сподели по-късно Пулон пред един от старшите си центуриони, Луций Ворен, — е, че след като е изказал такива хули, се обръща към човек като Вертикон и от устата му потичат мед и масло, а той изобщо не усеща колкото неуместно е държанието му.
— Е, той харесва Вертикон — отбеляза Ворен. — За него Вертикон не е въшлив дивак. Щом Квинт Цицерон веднъж те приеме за приятел, вече няма значение какъв си.
В общи линии това пишеше Квинт Цицерон и в писмата до по-големия си брат. Кореспондираха си от години, тъй като всеки образован римлянин имаше навика да пише старателно до други образовани римляни. Дори обикновените войници пишеха редовно до семействата си за заниманията си, за битките и за другарите си. Доста голяма част бяха грамотни, а онези, които не бяха, използваха времето в зимния лагер за обучение. Особено при пълководци като Цезар, който като дете бе седял на коляното на Гай Марий и беше попивал всяка негова дума, включително за ползата от грамотните легионери.