— Това е равносилно на умението да плуваш — бе промърморил Марий през изкривените си устни. — Може да се окаже животоспасяващо.
Странно, мислеше си Квинт Цицерон, как с увеличаване разстоянието между двамата, брат му ставаше все по-поносим. От зимния лагер сред нервните той му се струваше почти съвършения голям брат. Макар че когато бяха близо един до друг на Виа Таскулана (и той често се появяваше на прага му без предупреждение), Цицерон бе като таралеж на подекса, сипеше мъдри съвети, които никой не искаше да слуша, докато Помпония не преставаше да крещи от другата страна, а Квинт с мъка пазеше добро поведение пред брат й Атик и копнееше за малко спокойствие в собствения си дом.
Не че в писмата на Цицерон липсваха поучения, но при нервните изобщо не се налагаше да ги следва и дори да ги чете. Квинт се бе усъвършенствал да разпознава с точност до сричка къде започват проповедите на брат му и къде свършват и благодарение на това пропускаше безбройните листа с празнословия и четеше само интересните части. Цицерон, разбира се, беше удивителен целомъдреник, който не бе дръзнал дори да погледне друга, освен съпругата си Теренция през целия си двайсет и пет годишен брачен живот. Затова в негово присъствие Квинт трябваше да проявява невероятна въздържаност. Сред нервните обаче нямаше кой да надзирава малкото братче Квинт. И малкото братче Квинт не изпускаше нито една възможност. Белгските жени бяха яки и можеха да повалят мъж с един удар, но всичките копнееха за вниманието на скъпия дребен пълководец с префинени маниери и щедро отворена кесия. В сравнение с брака с Помпония (която също можеше да го повали с един удар) животът с белгийките бе истински Елизиум.
Ден след отказа му да приеме пратениците на цар Амбиорикс и грубото им отпъждане обаче Квинт Цицерон почувства странно безпокойство. Нещо не беше наред, но какво, той не можеше да определи. След това левият му палец започна да го сърби и да изтръпва. Той изпрати да повикат Пулон и Ворен.
— Очакват ни неприятности — заяви — и не ме питайте откъде знам, защото не мога да обясня. Нека обиколим лагера и да видим как ще подобрим укрепленията.
Пулон погледна Ворен, след това и двамата се обърнаха към Квинт Цицерон с нескрито уважение.
— Изпратете някого за Вертикон, трябва да го видя.
След като това бе направено, тримата пълководци, придружени от група центуриони, се заеха с оглед на лагера.
— Още кули — предложи Пулон. — Имаме шейсет, трябват ни два пъти по толкова.
— Съгласен съм. И стените да се вдигнат с още десет стъпки.
— Още пръст ли да насипем, или да използваме трупи? — попита Ворен.
— Трупи. Пръстта е подгизнала и заледена. С трупи ще стане по-бързо. Просто ще издигнем брустверите с още десет стъпки. Изпрати за дърветата веднага. Ако ни нападнат, няма да успеем да отидем до гората, така че нека го направим сега. Просто ги отсичат и ги довличат. Могат да ги обработят и тук.
Един от центурионите веднага се зае със задачата.
— Да поставим още колове на дъното на рововете — предложи Ворен, — тъй като не можем да ги направим по-дълбоки.
— Разбира се. Как сме с въглищата?
— Имаме малко, но няма да стигнат, ако искаме да заякчим повече от две хиляди заострени кола на бавен огън — отвърна Пулон. — От дърветата ще вземем нужните клони.
— Да видим тогава колко въглища може да ни отпусне Вертикон. — Пълководецът подръпна замислено долната си устна. — Отбранителни копия.
— Дъбовото дърво не става — отбеляза Ворен. — Трябва да намерим бук или клен, които изкарват прави клони.
— Още камъни за артилерията — вметна Пулон.
— Изпратете един отряд до Моза.
Още неколцина центуриони се втурнаха да изпълняват задачите.
— И последно — обади се Пулон, — няма ли да уведомим Цезар?
Квинт Цицерон трябваше да обмисли това предложение. Благодарение на големия си брат, който хулеше Цезар още откакто се беше обявил срещу екзекуцията на участниците в заговора на Катилина, Квинт също нямаше доверие на Пълководеца. Не че тези чувства попречиха на Цицерон да помоли Цезар да приеме Квинт като легат и Гай Требаций като трибун. Нито пък накараха Цезар, който много добре знаеше за отношението на Цицерон, да откаже. Услугите между консули бяха нещо като обичай.
Тази семейна ненавист към Цезар обаче доведе до това, че Квинт Цицерон не познаваше военачалника си толкова, колкото повечето му други легати, а и още не се разбираше много добре с Пълководеца. Не знаеше как ще реагира Цезар, ако получи тревожно писмо от един от висшите си легати без друга причина, освен сърбеж на левия палец и смътни предчувствия за размирици. Той бе придружавал Цезар в Британия — интересно преживяване, но не достатъчно, за да разбере каква свобода позволява Пълководеца на легатите си. Цезар беше ръководил лично целия поход.