Катон се прибра у дома си. След развода с Марция той не се нуждаеше от много прислужници, а след като Порция се омъжи за Бибул и се изнесе, той продаде повечето си роби. Нито той, нито някой от двамата му придворни философи Атенодор Кордилион и Статил намираха друга полза от храната, освен това, че бе необходима за поддържането на организма, затова в кухнята останаха само един така наречен готвач и помощникът му. Камериерът би бил излишно бреме. Имаше един роб, който чистеше и пазаруваше (Катон проверяваше сметките и управляваше финансите си сам), а малкото дрехи се перяха навън. Всичко това съкрати разходите за домакинството на десет хиляди сестерции годишно. Виното утрояваше сметката, макар че Катон купуваше вино от втората ферментация и ужасно вкиснало. Това нямаше значение. Катон и двамата му философи не се интересуваха от вкуса. Вкусът бе важен за богатите, като Квинт Хортензий, който се беше оженил за Марция.
Тази мисъл не му даваше мира. Марция. Марция. Все още си я спомняше при онази първа среща, когато бе отишъл у Луций Марций Филип на вечеря. Преди седем години без два месеца. Все още беше въодушевен от делото, което Публий Клодий го бе принудил да стори за Рим — анексирането на Кипър. Е, анексирането беше съвсем навременно. Новината за самоубийството на египетския регент Птолемей Кипъреца не го разстрои особено. Сетне Катон продаде съкровищата и произведенията на изкуството и напълни с парите две хиляди ковчежета — седем хиляди таланта. Осчетоводи всичко на две места, едните документи запази, другите даде на освободения си роб Филаргир. Никой в сената не можеше да го обвини в присвояване! Един от двата счетоводни документа щеше да стигне безпрепятствено в Рим, сигурен бе в това.
Той използва царската флота, за да пренесе парите до Рим — защо да харчи излишно за наемане на други кораби? Сетне измисли начин да извади ковчежетата, ако някой плавателен съд потъне — за всяко върза въже с дължина сто стъпки, прикачено от другия си край за голямо парче корк. Ако някой сандък потъне, въжето щеше да се развие и коркът да изплува. Като допълнителна предохранителна мярка натовари Филаргир и резервния комплект документи на отделен кораб далеч от онзи, на който пътуваше той.
Царските кипърски кораби бяха много красиви, но изобщо не бяха предназначени за плаване в открито море по места като околностите на нос Тенарум на Пелопонес например. Бяха открити биреми с плитко газене, по двама души на гребло и с по едно слабо платно. Това, разбира се, означаваше, че нямаха палуба, която да пречи на корковите парчета да изплуват. Времето бе хубаво, но край Пелопонес ги застигна свирепа буря. Въпреки това само един от корабите потъна — този, на който пътуваше Филаргир с резервните счетоводни документи. Уви, след като времето се успокои, на повърхността не се появи нито едно корково парче. Катон бе подценил силно дълбочината на морето.
Все пак загубата на един от толкова много кораби не беше голяма. Катон и останалите се подслониха в Керкира, когато усетиха, че наближава нова буря. За нещастие този красив остров не бе в състояние да подслони толкова много неочаквани посетители и римляните бяха принудени да се установят на палатки насред агората на пристанищното градче, в което акостираха. Разбира се, верен на принципите на стоицизма, Катон предпочете палатка пред възможността да се настани в дома на най-богатия гражданин. Поради силния студ кипърските моряци накладоха голям огън. Очакваната буря дойде, навсякъде се разхвърчаха искри, палатката на Катон изгоря и заедно с нея останалият комплект документи.
Отчаян от тази загуба, той си даде сметка, че никога няма да успее да докаже, че не се е облагодетелствал от анексирането на Кипър. Може би по тази причина предпочете да не прекарва сандъците със златото по Апиевия път, а заобиколи с флотата си италианския ботуш от юг и акостира при Остия, сетне (корабите му бяха достатъчно плиткодънни за това) продължи нагоре по Тибър, та до пристанището на самия Рим.