— Разбирам това, чичо. Ала ако не приемем условията му, ще изглеждаме просто завистници в очите на народа. И може дори да не успеем.
Катон се ухили:
— О, ще успеем!
— Ами ако Цезар лично приеме да се откаже от империума си, ако Помпей се откаже от своя?
— Предполагам, че точно това ще направи. Ала това няма никакво значение. Защото Помпей никога няма да се съгласи.
Катон си наля чаша вино и я пресуши. Брут се намръщи, не беше докоснал своята.
— Не смей да кажеш, че пия прекалено много! — рече Катон, като видя физиономията му.
— Нямах намерение да казвам такова нещо.
— Защо тогава този неодобрителен поглед?
— Мислех си. — Брут замълча, сетне го погледна право в очите. — Хортензий е много болен.
Катон си пое шумно дъх. Наежи се:
— Какво общо има това с мен?
— Иска да те види.
— Нека.
— Чичо, мисля, че трябва да отидеш.
— Той не ми е роднина.
— Да, но преди четири години ти му направи огромна услуга — събра куража да каже Брут.
— Никаква услуга не съм му правил, когато му давах Марция.
— Той така смята. Преди да дойда, бях при него.
Катон се изправи:
— Добре тогава. Отивам. Можеш да ме придружиш.
— Трябва да се прибирам — промълви скромно Брут. — Майка ми ще иска да научи как е минало заседанието.
Кървясалите очи на Катон гневно проблеснаха.
— Моята полусестра е политическа аматьорка. Не й давай сведения, които може да разтълкува погрешно. И които вероятно ще доведе до знанието на любовника си Цезар.
Брут издаде странен звук.
— Цезар не й е любовник от много години, чичо.
Катон се закова на място.
— Това, онова, което си мисля, ли означава, Бруте?
— Да. Спи с Луций Понтий Аквила.
В — С кого?
— Много добре чу.
— Той може да й бъде син!
— О, определено. Три години е по-млад от мен. Ала това не я спира. Тази връзка е истински скандал. Или щеше да бъде, ако се разчуеше.
— Да се надяваме тогава — заключи Катон, отваряйки външната врата, — че няма да се разчуе. Тя успя да запази връзката си с Цезар в дълбока тайна в продължение на години.
Къщата на Квинт Хортензий Хортал беше една от най-хубавите и големи жилищни сгради на Палатина. Издигаше се на непривлекателен в миналото парцел и имаше красива гледка към Мурциевата долина и Големия цирк върху Авентина. Освен перистил притежаваше и външна градина, където в мраморни басейни плуваха любимките на Хортензий — неговите риби.
Катон не беше идвал в този дом след сватбата на собственика му с Марция. Постоянните покани за вечеря биваха отхвърляни, постоянните покани да се отбие, за да дегустира някое скъпо вино, биваха отхвърляни. Ами ако при някое от тези посещения зърнеше Марция?
Как можеше да го избегне? Хортензий сигурно минаваше седемдесетте. След войната между Сула и Карбон, последвана от диктатурата на Сула, той доста късно пое преторството и консулството си. Вероятно заради този отчайващ неуспех в политическата кариера се беше отдал на разгулен живот и така бързо похаби изключителния си интелект.
Ала когато Катон и Брут влязоха, обширният, кънтящ атриум бе празен. Никъде не се виждаше следа от Марция; те бяха въведени в „покоите“ на Хортензий, стая, наподобяваща повече на женска стая, за да се нарече кабинет, но и твърде ежедневна, за да бъде определена като спалня. Удивителни фрески украсяваха иначе мрачните стени. Не представляваха еротични сцени — Хортензий бе предпочел стенописи, пресъздаващи разрушения дворец на цар Минос от Крит. Стройни мъже и жени с полички скачаха върху и от гърбовете на неестествено миролюбиви бикове, висяха на рогата им като акробати. Нито следа от зелено или червено — само синьо, кафяво, бяло, черно, жълто. Вкусът му беше безупречен във всичко. Какво удоволствие само бе изпитвал Хортензий от Марция!
Стаята вонеше на старост, екскременти и онази характерна миризма, предшестваща смъртта. В огромното легло, лакирано по египетски маниер в синьо и жълто в тон със стенописите, лежеше Квинт Хортензий Хортал, преди много години — безспорен фаворит на римските съдилища.
Бе толкова съсухрен, че напомняше Херодотовото описание на египетска мумия — лишен от коса, само кости и кожа, подобна на стар пергамент. Ала сълзливите му очи веднага познаха Катон; той протегна покритата си със сивкави петна съсухрена ръка и стисна тази на Катон с неподозирана сила.