Ти знаеш, разбира се, че Птолемей Авлет умря през май миналата година, доста преди аз да пристигна в Сирия. Най-голямата му дъщеря Клеопатра се възкачи на престола на седемнайсетгодишна възраст. Тъй като тронът се предава по женска линия, но сама жена не може да седи на него, тя бе принудена да се омъжи за някой близък роднина, брат, братовчед или чичо. Това би запазило чистотата на царската кръв, макар че без съмнение кръвта на Клеопатра съвсем не е чиста. Майка й бе дъщеря на цар Митридат от Понт, а майката на двете й по-малки сестри и двамата й по-малки братя — полусестра на Пролемей Авлет.
О, горя от желание да разкажа всичко това! Може би имам нужда да го споделя с някого, а тук няма сродна душа от добрите люде, на която да се доверя. Като баща на обичаната ми жена и мой най-добър приятел ти си първият, на когото съобщавам тази ужасна вест.
Когато пристигнах в Антиохия, веднага изпратих Гай Касий Лонгин да си стяга багажа — той е много високомерен и самонадеян младеж. Ала можеш ли да повярваш, че той има наглостта да стори както Луций Пизон в края на управлението му в Македония? Откупи войниците си! Твърдеше, че сенатът потвърдил правото му да управлява Сирия, като не му изпратил заместник, и по този начин му дал пълни права на управител! Да, Касий откупи войниците от двата легиона и ги освободи от служба, преди да се измъкне с цялото богатство на Марк Крас. Включително златото от големия храм в Ерусалим и масивната златна статуя на Атаргатис от храма в Бамбик.
При постоянната партска заплаха (Касий бе разбил Пакор, син на цар Ород, при засада и партите се бяха оттеглили, ала това затишие не трая дълго) останах само с легиона, който взех от Италия. Той е съставен от некадърници, както много добре знаеш. Цезар набира усилено войска, като се възползва от закона на Помпей, изискващ всички мъже между седемнайсет и четирийсет години да изкарат военна служба, и по непонятни за мен причини всички предпочитат Цезар пред Бибул. Наложи се да събирам войската си със сила. Затова войниците от този единствен мой легион не бяха в настроение да се сражават срещу партите.
Реших, че най-добрата ми тактика ще бъде, ако се опитам да подкопая партската държава отвътре, затова подкупих един партски благородник, Орнадапат, и го изпратих да подшушне на цар Ород, че любимият му син Пакор е решил да узурпира трона. В интерес на истината наскоро научих, че това е проработило. Ород екзекутирал Пакор. Източните царе са твърде чувствителни, що се отнася до предателство вътре в семейството.
Преди обаче да науча, че хитрината ми е постигнала успех, аз страдах от постоянни пристъпи на убийствено главоболие, докато се безпокоях, че нямам войска, с която да защитя провинцията си. Тогава идумейският принц Антипатер, който заема много високо положение в еврейския двор на Хиркан, предложи да призова легиона, останал от Авъл Габиний в Египет след връщането на Птолемей Авлет на трона. Те, твърдеше той, били най-опитните воини на Рим, защото били последните фимбриеви бойци, от онези мъже, които отидоха на изток с Флак и Фимбрия, за да се сражават срещу цар Митридат по нареждане на Карбон и Цина. Тогава били на седемнайсет и за трийсет и четири години минали през ръцете на Фимбрия, Сула, Мурена, Лукул, Помпей и Габиний. Следователно, твърдеше Антипатер, сега трябвало да са по на петдесет и една. Не твърде стари, за да се сражават, особено като се има предвид опитът им на бойното поле. Бяха разквартирувани около Александрия, но не се водеха собственост на Египет.
И така, през февруари тази година аз дадох на синовете си Марк и Гней пропреторски империум и ги изпратих в Александрия да се срещнат с царица Клеопатра (съпругът й, нейният брат на име Птолемей Тринайсети, е само на девет години) и да я помолят да ни отпусне Габиниевия легион. За тях, размишлявах аз, това щеше да е вълнуващо преживяване, а от друга страна, и добър дипломатически ход. Рим нямаше официални отношения с новата владетелка на Египет, моите синове щяха първи да завържат контакт.
Те тръгнаха по суша към Египет, тъй като не понасяха добре морските пътешествия. Всеки от тях водеше по шестима ликтори и по един ескадрон галатийска кавалерия, останали от Касий. Антипатер ги посрещнал при Генизаретското езеро и лично ги придружил през еврейското царство, след това ги оставил да продължат сами на границата при Газа. Малко след началото на март пристигнали в Александрия.