Царица Клеопатра ги посрещнала много радушно. Едва след като научих за смъртта им, получих едно писмо от Марк… О, какво кошмарно изпитание, Катоне! Да четеш думите на обичаното си дете, което е мъртво. Той останал много впечатлен от царицата, дребно и крехко момиче, което само възрастта правела да изглежда привлекателно, защото, както твърди Марк, имала нос, достоен да съперничи на твоя. Не особено достойнство за една жена, макар и да се смята за белег на благородство у мъжа. Говорела, пише той, перфектен атински гръцки и била облечена във фараонски одежди — огромна висока корона от две части, бяла отвън и червена отвътре; роба от изящно изтъкано, прозрачно ленено платно и украсена с приказни скъпоценности огърлица, десет пръста широка. Носела дори изкуствена брада от злато и син емайл. В едната си ръка държала скиптър като малка овчарска гега, в другата — уред за гонене на мухи от нежни бели ленени нишки и с украсена с драгоценни камъни дръжка. Мухите в Сирия и Египет са постоянна напаст.
Царица Клеопатра се съгласила да освободи Габиниевия легион от служба в Александрия. Дните, когато можел да й бъде полезен, казала тя, били изтекли отдавна. И така, синовете ми отишли в лагера на легиона, разположен пред източната или Канопска врата на града. Там заварили истински малък град; всички легионери се били оженили за местни момичета и си изкарвали прехраната като ковачи, дърводелци и зидари. За военни умения и дума не можело да става.
Когато Марк, който изпълнявал функцията на говорител, ги уведомил, че управителят на Сирия ги вика на служба в провинцията му, те отказали да се подчинят! Марк им дал да разберат, че за отказ и дума не може да става. Корабите вече чакали в Евносткото пристанище на Александрия; според римските закони и с разрешението на царица Клеопатра те трябвало начаса да си съберат багажа и да тръгнат. Главният центурион, един негодник, излязъл напред и заявил, че те никога повече нямало да служат на Рим. Авъл Габиний ги бил освободил след трийсет години под орлите и ги оставил да се радват на живота си. Имали жени, деца и работа.
Марк се ядосал. Гней също. Наредил на ликторите да арестуват говорителя на легионерите, при което напред излезли други центуриони и заобиколили предводителя си. Не, рекли, били освободени вече от служба и нямало да тръгнат. Гней наредил на своите ликтори да се присъединят към тези на Марк и да арестуват всички. Ала когато ликторите се опитали да заловят бунтовниците, те извадили мечове. Започнала битка, но нито синовете ми, нито ликторите имали друго оръжие, освен фасциите с брадвите в тях, а галатийската конница била оставена в Александрия за неколкодневна почивка.
Така загинали синовете ми и техните ликтори. Царица Клеопатра моментално взела мерки. Заповядала на пълководеца си Ахил да обкръжи бунтовниците с войската си и да окове центурионите. Моите синове били погребани с държавни почести и прахът им бе сложен в най-скъпите урни, които някога съм виждал. Тя ми изпрати урните и окованите предводители на Габиниевия легион в Антиохия заедно с писмо, в което поема пълната отговорност за трагедията. Щяла, пише тя, покорно да чака моето решение за съдбата на Египет. Щяла да приеме всичко, дори ако поискам да я арестувам лично. Завършва, че останалите легионери щели да бъдат натоварени на кораби и скоро да пристигнат в Антиохия.
Аз й върнах непокорните центуриони с обяснението, че те са проявили по-голямо неподчинение към нея и че нейно право е да ги съди. Писах й също така, че не я смятам виновна за нищо. Доколкото научих, тя е екзекутирала първия центурион и заместника му, а останалите Ахил е взел на служба във войската си. Обикновените войници, както беше обещала, пристигнаха в Антиохия и аз отново им наложих строга римска военна дисциплина. Царица Клеопатра беше наела допълнителни кораби на свои разноски, за да изпрати жените, децата и цялата им покъщнина. След като обмислих добре, реших, че най-разумно ще е да разреша на Габиниевите легионери да задържат египетските си семейства. Не съм твърде милостив човек, но синовете ми са мъртва и аз не съм Лукул.
Колкото до Рим, Катоне, мисля, че е безполезно Курион да бъде насърчаван от сената. Колкото повече се проточва този спор, толкова по-висока ще става репутацията му извън сената. Включително и сред старейшините на конническото съсловие, от чиято подкрепа се нуждаем изключително много. Затова смятам, че добрите люде трябва да отложат обсъждането за провинциите на Цезар за известно време, та плебсът и народ да забравят героичната постъпка на Курион. Той ще продължи своята политика на спънки и вето, но само след месец службата му изтича. А Цезар никога няма да може да купи друг народен трибун от ранга на Гай Скрибоний Курион. Ще бъде лишен от всичко през декември, когато можем веднага да изпратим Луций Ахенобарб да го замести като управител. Не се бой от Цезар. Той цени законността, не е роден нарушител на конституцията като Сула. Знам, че няма да се съгласиш, но аз бях колега на Цезар като едил, претор и консул и макар че притежава изключителна смелост, той избягва да действа противозаконно.