О, сега се чувствам по-добре. Да имаш нещо, върху което да размишляваш, е като противоотрова за скръбта. Надали можеш да намериш хора с по-малко желание да управляват от мен и Цицерон. Макар че той най-сетне проведе достатъчно добра военна кампания, за да спечели дванайсет милиона сестерции от продажба на роби. Аз пък получих от общото ни начинание сред Аманските планини само шест кози, десет овце и толкова силно главоболие, че бях като ослепял. Цицерон освободи Помптин и възнамерява да тръгне за Рим в края на квинктил, независимо дали сенатът ще изпрати някого да го замести или не, стига да не получи нареждане да остане. Може би и аз ще последвам примера му. Защото, макар че не се боя, че Цезар възнамерява да възстанови монархията, искам да съм в сената, за да се уверя, че няма да му бъде позволено догодина да се кандидатира задочно за консул. Искам да го съдя за измяна, имай ми думата.
Като чичо на Брут и… да, знам!… полубрат на Сервилия може би ще искаш да научиш за усърдните писания на Цицерон до Атик, Целий и боговете знаят още кого. Трябва да научиш за отвратителния Публий Ведий, конник, колкото богат, толкова и безсрамен. И така, Цицерон го срещнал случайно някъде из Киликия начело на странно циркаджийско шествие, състоящо се от две колесници, теглени от диви магарета, в едната, от които се возел кучеглав шебек, накитен в женски одежди — истински позор за Рим. Както и да е, вследствие на някои събития, с които нямам намерение да те отегчавам, багажът на Ведий бил претърсен. И в него били намерени портретите на пет известни млади благородни римлянки, всичките — омъжени за горделиви съпрузи. Между тях били жената на Маний Лепид и една от сестрите на Брут. Предполагам, че Цицерон има предвид Юния Прима, съпругата на Вация Изаурик, тъй като Юния Секунда е омъжена за Марк Лепид. Освен ако, разбира се, Ведий не изпитва удоволствие да осмива Емилиите Лепиди. Оставям на теб да решаваш как да действаш в това отношение, но те предупреждавам, че много скоро това ще се разчуе из цял Рим. Може би трябва уведомиш Брут, а той да каже на Сервилия. Най-добре тя да знае.
Наистина се почувствах по-добре. Всъщност за пръв път прекарах няколко часа, без да плача. Би ли съобщил вестта за смъртта на синовете ми на онези, които трябва да научат? На майка им, моята първа Домиция. Новината ще я убие. На двете Порции, жената на Ахенобарб и моята. На Брут.
Пази се, Катоне. Нямам търпение да видя скъпото ти лице.“
Докато четеше писмото на Бибул, Катон почувства странно безпокойство. Не можеше да определи на какво се дължеше, освен че имаше нещо общо с Цезар. Цезар, Цезар, все този Цезар! Човек с невероятен късмет, който никога не грешеше. Какво бе казал Катул? Не на него, на някого, когото вече не можеше да си спомни… че Цезар бил като Одисей; че нишката на живота му била толкова здрава, че прерязвала всички останали, в които се отърка. И да го бутнеш, той пак щял да се изправи като драконовите зъби, поставени сред полето на смъртта. Сега Бибул бе загубил двамата си най-големи синове. Сирия, твърдеше той, му носела лош късмет. Възможно ли беше? Не!
Катон нави писмото, отърси се от лошите мисли и изпрати да извикат Брут. Младежът трябваше да се справя със срамните страсти на онази харпия, майка си, и със скръбта на Катоновата дъщеря, която той нямаше намерение да посещава лично. Нека Брут се оправя. Той обичаше такива задачи. Не пропускаше погребение.
И така, Брут пое нелеката задача на лош вестоносец и тръгна към дома на Марк Калпурний Бибул. Когато я уведоми, че Юния се е държала непристойно, Сервилия просто вдигна рамене и каза, че дъщеря й била достатъчно голяма, за да определя сама живота си. Когато я уведоми с кого се е забавлявала Юния, тя подскочи до небето. С нищожество като Публий Ведий? Последва рев, писъци, тропане с крака, скърцане със зъби, грозни ругатни, каквито и най-грубият моряк на римското пристанище не би изрекъл! От пълно безразличие тя премина в такава ярост, че Брут буквално избяга. Сервилия веднага се втурна към съседната къща, тази на Вация Изаурик, за да се разправя с дъщеря си. Защото за нея престъпление беше не прелюбодейството, а погазването на семейната чест. Младите жени с бащи от рода на Юниите и майки от този на Сервилиите не можеха да даряват такива нищожни червеи с вещи, принадлежащи на съпрузите им.