— Свободата. — Тя се засмя. — Не можеш да си представиш колко е прекрасно да живееш без Атенодор Кордилион и Статил! Знам, че татко ги цени много, но аз така и не можах да ги заобичам. Те толкова го ревнуваха! Дори за миг да останех сама с него, те се втурваха в стаята и разваляха всичко. Толкова години, Бруте, живея в една къща с Марк Порции Катон, със съзнанието, че съм му дъщеря, ала без да мога да остана и за минутка насаме с него, без досадното присъствие на някой гръцки подлизурко… Мразя ги! Злобни, низки старчета. И само те са причината той да се пропие.
Много от това, което казваше тя, бе вярно, но не всичко. Брут смяташе, че Катон пие по своя воля и че пиянството му е свързано до голяма степен с нетърпимостта му към незачитането на римските традиции. И с Марция. Което идваше само да покаже, че дори и Брут не беше успял да отгатне най-ревностно пазената му тайна: самотата без брат му Цепион, страхът да обича други хора, защото животът без тях би се превърнал в мъчение.
— Харесва ли ти да си омъжена за Бибул?
— Да — отвърна кратко тя.
— Трудно ли ти беше?
Тъй като не беше отгледана от жени, тя уточни направо, както би направил един мъж:
— Половия акт ли имаш предвид?
Той се изчерви, но това не пролича на мургавото му лице. Отговори й със същата искреност:
— Да.
Тя въздъхна, наведе се напред, като събра ръце под широко разтворените си колене — очевидно не се бе освободила от мъжките си навици.
— Ами, Бруте, човек прави каквото е необходимо. Боговете също го правят, ако вярваме на гърците. Пък и в никоя философска книга не съм видяла доказателство, че на жените трябва да им харесва. Това е удоволствие за мъжете и ако мъжът не го търси активно, той остава без него. Изстрадах го и не мога да кажа, че останах отвратена. — Тя вдигна рамене. — Не трае дълго, а като свикнеш с болката, вече не е трудно.
— Ама след първия път не би трябвало да чувстваш болка, Порция?
— Нима? За мен не е така — призна тя безразлично. — Бибул казва, че съм била суха.
Брут се изчерви още повече, сърцето му се свиваше.
— О, Порция, може би когато Бибул се върне, нещата ще се променят. Не ти ли липсва?
— Една жена трябва да чувства липса, когато съпругът й отсъства.
— Ти не си се научила да го обичаш.
— Обичам баща си. Обичам малкия Луций. Обичам теб, Бруте. Обаче към Бибул изпитвам уважение.
— Знаеш ли, че баща ти искаше да се омъжиш за мен?
— Тя отвори широко очи:
— Не.
— Така искаше. Ала аз не пожелах.
Това я натъжи.
— Защо?
— Не е заради теб, Порция. Просто бях влюбен в жена, която не ме обичаше.
— В Юлия.
— Да, Юлия. — Лицето му се изкриви. — И когато тя умря, просто исках жена, която не означава нищо за мен. Затова се ожених за Клавдия.
— О, горкичкият Брут!
Той прочисти гърлото си:
— Не ти ли е любопитно защо съм тук?
— Не се замислих за това, просто се зарадвах, че си дошъл.
Той се размърда на стола си, сетне я погледна в очите.
— Порция, натоварен съм да ти съобщя една скръбна вест.
Тя пребледня, навлажни устни.
— Бибул ли е умрял?
— Не, Бибул е жив и здрав. Ала Марк и Гней са били убити в Александрия.
Сълзите й рукнаха изведнъж, но тя не продума. Брут извади кърпичката си и й я подаде. Поседя до нея за известно време, сетне се изправи неловко.
— Трябва да вървя, Порция. Ала мога ли да се отбия пак? Искаш ли аз да кажа на малкия Луций?
— Не — промълви тя през ленения плат. — Аз ще му кажа, Бруте. А ти винаги си добре дошъл.
Брут си тръгна натъжен, но не заради синовете на Бибул, а заради това бедно, жизнерадостно, красиво същество, за което съпругът й не можеше да измисли нищо по-добро от това, че била… О, отвратителна дума!… Суха.
Катон още убеждаваше по-малко изтъкнатите сред добрите люде да подкрепят отлагането на обсъждането за провинциите на Цезар до ноемврийските иди, когато се чу, че Квинт Хортензий бил на смъртно легло и искал да го види.
Атриумът бе доста пълен с доброжелатели, но слугата веднага въведе Катон в „покоите“ на смъртника. Хортензий лежеше в хубавото си легло, увит в одеяла и треперещ ужасно; от лявото ъгълче на устата му се процеждаше слюнка, дясната му ръка отчаяно дереше завивките до врата му. Въпреки това, както и при предишното му посещение, Хортензий позна Катон веднага. Младият Квинт Хортензий, който бе на същата възраст като Брут и също сенатор, стана от стола си и го отстъпи на Катон с истински изтънчен жест.