— Девет хиляди и петстотин огромни амфори с най-отбрани вина. Колко ли съдържа една амфора? Двайсет и пет гарафи? Умножи девет хиляди и петстотин по двайсет и пет и ще имаш неповторима колекция от двеста трийсет и седем хиляди и петстотин гарафи фалернски, хиоски, фуцински, семийски… — Той се изправи толкова рязко, че Филип се стресна. — Защо ми се струва, че Квинт Хортензий притежаваше и малко от вината на цар Тигран, цар Митридат и царя на партите, които купуваше от Публий Сервилий?
Тъмните очи на Филип гледаха напрегнато, на красивото му лице се бе появило объркано изражение. Той плесна с ръце и ги протегна умолително към Катон.
— Не мога! Ще стане по-голям скандал от този при развода ти, когато я даде на клетия Хортензий! Катоне, моля те! Изчакай няколко месеца!
— Няма вино! Вместо това ще имаш честта да наблюдаваш как го откарвам кола след кола до Тестацейската скала на пристанището на Рим и чупя амфора след амфора с чук.
Филип пребледня.
— Няма да го направиш!
— Напротив, ще го направя. В края на краищата, както сам каза, аз съм човекът с най-лош вкус в цял Рим. И мога да си позволя да пия колкото си поискам отвратителна пикня. Колкото до продаване, мисля, че би било кощунство да печеля пари от Квинт Хортензий. Аз никога не приемам парични облаги. — Катон се отпусна отново на стола си и погледна насмешливо Филип. — Решавай, човече! Или дай овдовялата си дъщеря на бившия й съпруг, при което ще се сдобиеш с двеста трийсет и седем хиляди и петстотин гарафи от най-доброто вино в света, или ще ме гледаш как ги троша на Тестацейската скала. След което така или иначе ще се оженя за Марция. Тя е на двайсет и четири и вече от шест години не е под твое попечителство. Сама определя живота си; не можеш да ни спреш. Можеш само да придадеш на втория ни брак малко повече авторитет. Защото, знаеш, аз не уважавам такъв вид авторитет. Ала бих предпочел Марция да се чувства спокойно, когато излиза на улицата.
Филип намръщено се взря в това долно същество, което го гледаше толкова непоколебимо. Може би той наистина беше луд. Да, разбира се, че беше. Всички го знаеха от години. Тази негова отдаденост на една кауза бе нещо нечувано. Само как се беше впил в Цезар! Днешната среща обаче бе разкрила много повече страни на Катоновата лудост, отколкото Филип подозираше, че съществуват.
Той въздъхна, вдигна рамене:
— Добре тогава. Като искаш, твоя е. Вашата да бъде, на теб и на Марция. — Изражението му се промени. — Хортензий не я е докосвал и с пръст. Това поне мисля, че трябва да знаеш, след като ще се жениш за нея.
— Не го знаех.
— Той беше твърде стар, твърде болен, твърде изхабен. Просто я бе издигнал на пиедестал като жената на Катон и я обожаваше.
— Да, има логика. Тя никога не е преставала да бъде жената на Катон. Благодаря ти за сведенията, Филипе. Тя щеше и сама да ми го каже, но не знам дали щях да й повярвам.
— Толкова ли лошо мнение имаш за моята Марция? След като беше женен за нея?
— Аз бях женен и за жена, която ми изневери с Цезар.
Филип се изправи:
— Така е. Но жените, както и мъжете, са много различни една от друга. — Запъти се към вратата, но спря и се обърна. — Даваш ли си сметка, Катоне, че досега не бях подозирал, че имаш чувство за хумор?
Катон го изгледа равнодушно:
— Аз нямам чувство за хумор.
И така, скоро след погребението на Квинт Хортензий Хортал избухна най-големият скандал в римската история — Марк Порции Катон се ожени повторно за Марция, дъщерята на Луций Марций Филип.
В средата на май сенатът гласува за отлагане обсъждането на провинциите на Цезар до ноемврийските иди. Катон бе успял, макар че и в това нямаше нищо чудно, най-близките му съмишленици се бяха оказали най-непоклатими — Луций Ахенобарб избухна в сълзи; Марк Фавоний се разкрещя. Само писмата от Бибул, адресирани лично до всеки един от тях, накрая ги убедиха.
— О, колко хубаво! — възкликна весело Курион след вота. — Мога да си взема няколко месеца почивка. Ала не мисля, че през ноемврийските иди ще съм се отказал от вота си.
— Налагай вето, Гай Курионе! — изръмжа Катон, скандалната му женитба го бе направила доста популярен. — Ала скоро след това срокът на службата ти ще изтече и Цезар ще падне.
— Някой друг ще ме замести.
— Само че няма да е като теб. Цезар никога няма да намери друг като теб.
Може би Цезар нямаше да намери друг такъв, но заместникът на Курион вече бързаше от Галия към Рим. Смъртта на Хортензий бе оставила празно място в адвокатските среди; той бе в същото време и гадател, което означаваше, че неговото място в Колегията на гадателите бе отворено. И Ахенобарб щеше да опита отново, решен да върне рода си в най-уважаваната гилдия на Рим, тази на свещенослужителите. Жрец или гадател, нямаше значение, макар че жрец щеше да е по-добре, тъй като дядо му бе понтифекс максимус и беше прокарал закона, според който жреците и гадателите трябваше да се избират.