Само кандидатите за претори и консули трябваше да се регистрират в границите на Рим; всички останали магистрати, включително от духовенството, можеха да заявяват кандидатурите си ин абсенция. Така Цезаровият заместник на Курион, идващ от Галия, изпрати предварително известие, за да регистрира кандидатурата си за гадател на мястото на Квинт Хортензий. Изборите бяха проведени, преди да пристигне в Рим, и той спечели. Красноречието на Ахенобарб, след като научи за поражението си, бе достойно за няколко епични поеми.
— Марк Антоний! — хленчеше Ахенобарб. Той вече не бе способен на гняв. От последните избори за гадател, когато Цицерон го измести, той непрекъснато изпадаше в отчаяние. — Марк Антоний! Мислех, че Цицерон е най-ниското ниво, на което могат да паднат избирателите, но Марк Антоний! Този изрод, този развратник, това безмозъчно говедо! Рим е пълен с копелетата му! Кретен, който повръща на публични места! Баща му предпочете да се самоубие, вместо да се яви в Рим за делото срещу него за измяна; чичо му изтезаваше свободни гръцки мъже, жени и деца; сестра му бе толкова грозна, че се наложи да я оженят за сакат; майка му без съмнение е най-глупавата жена, живяла някога на света, макар че е от Юлиите; а двамата му по-малки братя се различават от Антоний само по това, че притежават по-малко мозък дори от него!
Слушател на тези излияния бе Марк Фавоний — Катон прекарваше всяка свободна минута у дома с Марция. Метел Сципион беше в Кампания с Помпей, а по-маловажните от добрите люде постоянно се умилкваха около Марцелите.
— Гледай по-весело на нещата, Луций Домиций — успокояваше го Фавоний. — Всички знаят защо загуби. Цезар е купил поста на Антоний.
— Цезар не е изхарчил и половината пари, които аз дадох за подкупи — изстена Ахенобарб, хълцайки. Най-сетне изплю камъчето: — Загубих, защото съм плешив, Фавоний. Да имах един-единствен кичур коса някъде по главата си, всичко щеше да е наред, ала ето ме, само на четирийсет и седем, а темето ми е голо като маймунски задник още от двайсет и петата ми година! Децата ме сочат с пръст и ме наричат Яйцето, жените се мусят с отвращение, а всеки мъж в Рим смята, че съм твърде грозен, за да гласуват за мен!
— О, стига — възрази отчаяно Фавоний и опита да измисли нещо окуражаващо. — Цезар също е плешив, а няма никакви проблеми.
— Той не е плешив! — проплака другият мъж. — Още има достатъчно коса, за да я зареши върху темето си, значи, не е плешив! — Той изскърца със зъби. — Освен това е задължен да носи венеца си за храброст навсякъде и той държи косата му на място.
В този момент жената на Ахенобарб, Порция, влезе в стаята. Беше по-възрастната истинска сестра на Катон, ниска, дебела, със сламеноруса коса и лунички. Бяха се оженили отдавна и бракът им се бе оказал сполучлив. Имаха двама сина и четири дъщери, но за щастие Луций Ахенобарб бе толкова богат, че броят на синовете, чиито кариери трябваше да финансира, и на дъщерите, чиито зестри трябваше да плаща, не беше от значение. Освен това бяха осиновили едно момче от някой си Атилий Серан. Порция хвърли съчувствен поглед на Фавоний и притисна презряната глава на Ахенобарб до корема си, потупа го по гърба.
— Скъпи мой, не се оплаквай — рече успокоително тя. — По неизвестна за мен причина избирателите на Рим отказаха да те сложат в колегията на духовниците още преди години. Това няма нищо общо с липсата ти на коса. Ако имаше, нямаше да те изберат за консул. Насочи усилията си към избирането на сина ни Гней в гилдията на свещенослужителите. Той е много приятна личност и избирателите го харесват. Сега стига си се тюхкал и бъди добро момче.
— Ама Марк Антоний… — изстена той.
— Марк Антоний е идол за обществото, популярен като гладиатор. — Тя вдигна рамене, прегърна съпруга си като майка детето си, страдащо от колики. — Той е далеч от способностите на Цезар, но по отношение на умението да спечелва тълпата не му отстъпва. Хората просто обичат да гласуват за него, това е.
— Порция е права, Луций Домиций — съгласи се Фавоний.