— Разбира се, че съм права.
— Кажи ми тогава защо Антоний изобщо си направи труд да идва в Рим. Те го избраха задочно!
Въпросът на Ахенобарб намери отговор след няколко дни, когато Марк Антоний, новоизбраният гадател, обяви, че ще се кандидатира за народен трибун.
— Добрите люде не са особено впечатлени — отбеляза с усмивка Курион.
Видът на Антоний беше блестящ. Животът с Цезар му бе повлиял добре, включително и сухия режим, наложен от Пълководеца. В Рим рядко се раждаха такива мъже — висок, як, с големи мъжки атрибути и с непоправим оптимизъм. Хората го харесваха по начин, по който никога не бяха харесвали Цезар. Може би, мислеше си цинично Курион, защото излъчваше мъжественост, без да е надарен с красиво лице. Както при Сула чарът на Цезар бе повече или по-малко женствен. Ако не беше така, онзи стар зловреден слух за любовната връзка на Цезар с цар Никомед нямаше да се разпространява с такъв успех, макар че никой не можеше да извади доказателства за каквато и да било сексуална активност от такъв род, а твърденията за цар Никомед се опираха само на свидетелствата на двама души, които мразеха Цезар: мъртвият Лукул и Бибул. Докато Антоний, който често целуваше страстно Курион на публични места, никога не можеше да бъде заподозрян в хомосексуализъм.
— Не съм очаквал добрите люде да се впечатлят — призна Антоний, — но Цезар смята, че ще се справя много добре като народен трибун, дори като твой наследник.
— Съгласен съм с Цезар. И независимо дали ти харесва или не, скъпи ми Антоний, през следващите няколко месеца трябва да внимаваш и да се учиш. Аз ще те обуча как да се противопоставяш на добрите люде.
Фулвия, в напреднала бременност, лежеше до Курион на кушетката. Антоний, който бе изключително лоялен към приятелите си, я познаваше отдавна и много я уважаваше. Тя беше енергична, последователна, умна. Макар че Публий Клодий се беше влюбил в нея на млади години, тя бе успяла да омае доста успешно и коренно различния Курион. За разлика от повечето жени, знаеше Антоний, Фулвия обичаше не по причини, свързани със семейното огнище. За да спечели любовта й, един мъж трябваше да е храбър, умен и с важно място в политиката. Като Клодий. Като Курион. И това може би изобщо не беше чудно за една внучка на Гай Гракх. И за една толкова пламенна жена. Тя все още бе много красива, макар че беше минала трийсетте. И очевидно беше плодовита: имаше четири деца от Клодий и сега чакаше дете от Курион. Защо в този град, където жените често губеха живота си, давайки живот, Фулвия раждаше дете след дете, без да загуби и един косъм? Тя правеше на пух и прах много теории, защото произлизаше много стар и благороден род, с много близкородствени бракове. Сципион Африкански, Емилий Паул, Семпроний Гракх, Фулвий Флак. И въпреки това тя беше като манифактура на бебета.
— Кога ще се роди бебето? — осведоми се Антоний.
— Скоро — отвърна тя, пресегна се и разроши косата на Курион. Усмихна се скромно на Антоний. — Ние… ъ… чакахме законното ни бракосъчетание.
— Защо не се оженихте по-рано?
— Питай Курион.
— Исках да покрия всичките си дългове, преди да взема тази изключително богата жена.
Антоний го изгледа изненадано:
— Курионе, никога не съм те разбирал! Защо се безпокоиш толкова за такива неща?
— Защото — чу се друг глас — Курион не е като останалите бедняци като нас.
— Долабела! Влизай, влизай! — извика Курион. — Помести се малко, Антоний.
Публий Корнелий Долабела, бедният патриций, се настани на кушетката до Антоний и взе чашата вино, което му наля и разреди домакинът.
— Моите поздравления, Антоний — рече новодошлият. Двамата доста си приличаха, помисли си Курион, поне физически. Също като Антоний Долабела бе висок и както притежаваше чудесна фигура, така излъчваше неоспорима мъжественост, макар че, предполагаше Курион, той бе по-умният от двамата, ако ще и само заради това, че не беше невъздържан като Антоний. Освен това бе и значително по-хубав; кръвното му родство с Фулвия личеше както от чертите, така и от цвета на косата и очите му — бледо-кестенява коса, черни вежди и мигли и черни като въглени очи.
Финансовото положение на Долабела бе толкова нестабилно, че само изключително изгодният му брак преди две години му беше позволил да влезе в сената. По предложение на Клодий той бе примамил бившата главна весталка Фабия, полусестра на съпругата на Цицерон, Теренция. Бракът им не продължи дълго, но Долабела все пак си запази огромната зестра на Фабия… и симпатията на Цицероновата жена, която не преставаше да обвинява сестра си за разпадането на брака й.