— Правилно ли чувам, Долабела, че си отделял твърде голямо внимание на Цицероновата щерка? — попита Фулвия, докато хрупаше ябълка.
Долабела я погледна унило:
— Виждам, че сплетните се разпространяват.
— Значи, ухажваш Тулия, така ли?
— Всъщност се опитвам да не го правя. Проблемът е, че съм влюбен в нея.
— В Тулия?
— Разбирам те — обади се неочаквано Антоний. — Знам, че всички се смеем на остроумията на Цицерон, но дори и най-върлият му враг не може да отрече интелекта му. Аз забелязах Тулия още преди години, когато беше омъжена за онзи, първия… Пизон Фруги. Много красива и жизнена. Стори ми се забавна.
— Забавна е — заяви мрачно Долабела.
— Само — добави с престорена сериозност Курион, — като имаш предвид, че Теренция й е майка, какви ли деца ще народи?
И четиримата избухнаха в смях, но Долабела явно беше влюбен до уши.
— Само се постарай да измъкнеш свястна зестра от Цицерон — посъветва го Антоний като заключение по темата. — Може да се оплаква, че е бедняк, ала проблемите му са само по отношение на парите в брой. Той притежава едни от най-скъпите имоти в Италия. А Теренция дори повече.
В началото на юни сенатът се събра в Помпеевата курия, за да обсъди проблема със заплахата от партите, за които се подозираше, че ще нападнат Сирия през лятото. При това се повдигна спорният въпрос за смяната на Цицерон и Бибул като управители съответно на Киликия и Сирия. И двамата имаха съмишленици, които усилено се опитваха да предотвратят продължаването на срока им през следващата година, доста трудна задача, тъй като изборът на управители на провинции не беше голям (повечето политици бяха взели провинции след изтичането на консулските или преторските им мандати, такива като Цицерон и Бибул бяха малко), а и основното желание на повечето сенатори бе да сменят Цезар, не Цицерон и Бибул. Бюрократите предпочитаха да си затварят очите пред наближаващата война с партите, докато провинциите на Цезар изглеждаха умирени за доста години напред.
Двамата Помпеевци също присъстваха, статуята се извисяваше над курулния подиум, оригиналът изпъкваше на долния ред отляво. Катон седеше от дясната страна на Апий Клавдий, който бе оправдан от съда и веднага беше избран за цензор. Единственият проблем бе, че другото цензорско място се заемаше от Луций Калпурний Пизон, тъст на Цезар и човек, с когото Апий Клавдий изобщо не се разбираше. За момента двамата все още си говореха, главно защото Апий Клавдий възнамеряваше да прочисти сената, но благодарение на един закон, прокаран от брат му Публий Клодий, докато заемаше поста на народен трибун, никой цензор не можеше самостоятелно да изгони някой член на сената, нито да отнеме конническия статус на някого в трибите или центуриите. Клодий бе въвел възможността за вето, което означаваше, че Апий Клавдий трябваше да има съгласието на Луций Пизон, за да прокара мерките си.
Ала Клавдиите Марцели все още водеха сенатската опозиция срещу Цезар и останалите демократи. Така че сега заседанието се председателстваше от Гай Марцел Големия, който държеше и фасциите през юни.
— От писмата на Марк Бибул знаем, че военното положение в Сирия е критично — заговори Марцел Големия пред сената. — Той разполага с около двайсет и седем кохорти, което е смешно. Освен това никой от войниците му не е достатъчно способен, включително онези от Габиниевия легион, които той върна от Александрия. Твърде унизителна ситуация, да командваш хората, които са убили синовете ти. Трябва да изпратим още легиони в Сирия.
— И откъде ще ги вземем тези легиони? — попита високо Катон. — Благодарение на безскрупулното набиране на войска от Цезар (още двайсет и пет кохорти тази година) Италия и Италийска Галия са обезлюдени.
— Известно ми е това, Марк Катоне — тросна се Марцел Големия, — но това не премахва необходимостта от поне още два легиона в Сирия.
Помпей се изправи и намигна на седналия на отсрещната скамейка Метел Сципион. Двамата се разбираха отлично.
— Втори консуле, може ли да направя едно предложение.
— Казвай, Гней Помпей. Помпей се усмихна лукаво:
— Разбирам, че ако някой член на сената пожелае да разрешим този проблем, като наредим на Гай Цезар да отстъпи някои от многобройните си легиони, нашият уважаван народен трибун Гай Курион моментално ще наложи вето. Затова аз предлагам да действаме в рамките, които ни наложи Гай Курион.