Выбрать главу

Катон се ухили, а Курион се намръщи.

— Ако успеем да се вместим в тези рамки, Гней Помпей, аз ще съм изключително доволен — рече Марцел Големия.

— Много е просто — продължи весело Помпей. — Предлагам аз да изпратя един от легионите си в Сирия и Гай Цезар да отпусне един от своите. Така никой от нас няма да се чувства онеправдан и двамата ще се лишим от еднакъв брой войници. Не е ли справедливо, Гай Курионе?

— Да — отвърна рязко Курион.

— Ще се съгласиш ли да не налагаш вето върху такова предложение, Гай Курионе?

— Няма да наложа вето, Гней Помпей.

— О, чудесно! В такъв случай аз заявявам официално пред това събрание, че още сега давам един от легионите си за Сирия.

— Кой, Гней Помпей? — попита Метел Сципион, който от вълнение едва седеше на мястото си.

— Моя Шести легион, Квинте Метел Сципионе.

Настъпи тишина, която дори Курион не посмя да наруши.

„Хитър ход, пиценска свиньо! — рече си той. — Ти току-що лиши войската на Цезар от два легиона и в същото време избегна моето вето.“ Защото Шести легион служеше при Цезар от години. Цезар го беше взел на заем от Помпей и още го държеше. Ала легионът не беше негов.

— Чудесна идея! — ухили си се Марцел Големия. — Предлагам да гласуваме. Всички, които са съгласни Гней Помпей да изпрати Шестия си легион в Сирия, да си вдигнат ръцете.

Дори Курион вдигна ръка.

— И всички, които са съгласни Гай Цезар да даде един от легионите си за Сирия, да вдигнат ръце.

Курион отново гласува за.

— В такъв случай ще пиша на Гай Цезар в Отвъдна Галия, за да го информирам за решението на сената — заключи доволно Марцел Големия.

— А какво ще стане по въпроса за нов управител на Сирия? — обади се Катон. — Мисля, че повечето уважаеми сенатори ще се съгласят, че трябва да върнем Марк Бибул в Рим.

— Предлагам — обади се веднага Курион — да изпратим Луций Домиций Ахенобарб на мястото на Марк Бибул в Сирия.

Ахенобарб скочи и заклати енергично грозната си глава:

— С удоволствие бих приел, Гай Курионе, но здравето не ми позволява да отида в Сирия. — Той наведе глава и показа на римския сенат голото си теме. — Слънцето е твърде силно там, уважаеми сенатори. Ще ми опече мозъка.

— Вземи си шапка, Луций Домиций — сряза го Курион. — На Сула му вършеше чудесна работа, би трябвало да свърши и на теб.

— Да, но има и друг проблем, Гай Курионе — не отстъпи Ахенобарб. — Мога да нося шапка, но не и шлем. В момента, в който нахлузя такова нещо, получавам непоносимо главоболие.

— Ти самият си едно главоболие! — възкликна цензорът Луций Пизон.

— А ти си инсубрийски варварин! — изръмжа Ахенобарб.

— Ред! Ред! — изкрещя Марцел Големия. Помпей отново се изправи:

— Мога ли да предложа една алтернатива, Гай Марцеле?

— Казвай, Гней Помпей.

— Ами, разполагаме и с известен брой бивши претори, но мисля, всички ще се съгласите, че Сирия е твърде опасна, за да изпращаме човек, който не е бил консул. Затова, тъй като съм съгласен, че имаме нужда от Марк Бибул тук, сред нас, мога ли да предложа да изпратим човек, от края, на чийто консулски мандат още не са изтекли пет години, както е според изискванията на моя закон? С времето нещата ще се поуталожат и такива проблеми няма да изникват, но смятам, че сега трябва да действаме разумно. Ако сенатът е съгласен, можем да издадем извънреден закон, който да натоварва точно определен човек с тази задача.

— О, стига увъртания, Гней Помпей! — провикна се Курион. — Казвай кого имаш предвид!

— Ще го назова веднага. Предлагам Квинт Цецилий Метел Пий Сципион Назика.

— Твоя тъст. Пак облагодетелстване по роднинска линия — възкликна Курион.

— В облагодетелстването по роднинска линия няма нищо лошо — възрази Катон.

— Това е недостойно! — изкрещя Марк Антоний от задния ред.

— Ред! Ред! — прогърмя гласът на Марцел Големия. — Марк Антоний, ти си педарий и нямаш право да говориш!

— Глупости! — закрещя Антоний. — Баща ми е най-доброто доказателство, че облагодетелстването на роднини е недостойно!

— Марк Антоний, млъквай веднага или ще те изхвърля.

— Така ли? — попита презрително той и заплашително се надигна. — Хайде, кой ще опита?

— Сядай си на мястото, Антоний! — нареди отегчено Курион.

Антоний седна с усмивка на уста.

— Метел Сципион не може да се пребори и с жена — обади се Вация Изаурик.