— Защо?
— За да започна обучението ти, дървена главо! От мен и от теб зависи да го предотвратим.
— Съгласен съм, трябва да му издействаме разрешение да се яви на изборите за консул задочно. Иначе ще газим в кал от Региум до Аквилея.
— Де да можеха Катон и Марцелите да си затварят устата…
— Те са глупаци — заключи презрително Антоний.
След като бяха проведени трите тура на изборите през квинктил, Марк Антоний бе избран с неоспоримо мнозинство за народен трибун, резултат, който ни най-малко не изненада добрите люде. С годините Курион беше показал големи способности; а единственото, което бе показал Марк Антоний, бяха очертанията на големия си пенис под стегнатата туника. Ако Цезар се надяваше Антоний да замести Курион, той бе полудял, произнесоха се добрите люде. Тези избори показаха и един от най-любопитните аспекти на римския политически живот. Гай Касий Лонгин, все още покрит със слава от успехите му в Сирия, бе отхвърлен на изборите за народен трибун. Малкият му брат, Квинт Касий Лонгин, също беше отхвърлен. Ала докато Гай Касий бе заклет привърженик на добрите люде, Квинт Касий беше човек на Цезар. И двамата консули за другата година бяха от добрите люде: Гай Клавдий Марцел Малкия бе първи, Луций Корнелий Лентул Крус — втори. Повечето претори поддържаха Цезар, освен „Маймуната на Катон“, Марк Фавоний, който бе избран с най-малко гласове.
И въпреки усилията на Курион и Антоний (който вече можеше да говори пред сената в качеството си на народен избраник) Метел Сципион замени Бибул като управител на Сирия. Бившият претор Публий Сестий трябваше да смени Цицерон в Киликия. Като пръв легат Сестий взе Марк Юний Брут.
— Как можеш да напускаш Рим в такъв момент? — попита сърдито Катон.
Брут го погледна с характерния си израз на бито куче, но дори Катон вече си даваше сметка, че независимо как изглежда, той правеше каквото си е наумил.
— Трябва да отида, чичо.
— Защо?
— Защото управлението на Цицерон в Киликия навреди силно на финансовите ми предприятия в тази част на света.
— Бруте, Бруте! Ти имаш повече пари от Помпей и Цезар, взети заедно! Какво са един-два неизплатени дълга пред съдбата на Рим? — възкликна гневно Катон. — Помни ми думата, Цезар си е наумил да събори републиката! Нуждаем се от всеки влиятелен мъж, за да попречим на ходовете, които е замислил до консулските избори догодина. Твоят дълг те зове в Рим, а не да се шляеш из Киликия, Кипър, Кападокия и където другаде ти дължат пари! Ти ще засенчиш самия Марк Крас!
— Съжалявам, чичо, но някои от клиентите ми като Мациний и Скапций, са засегнати. Първият дълг за един мъж са клиентите му.
— Първият дълг за един мъж е страната му.
— Страната ми не е в опасност.
— Страната ти е пред гражданската война!
— Все това повтаряш — въздъхна Брут, — но честно казано, аз не споделям мнението ти. Това ти се е превърнало в мания, чичо Катоне, наистина.
Една отблъскваща мисъл хрумна на Катон. Той погледна гневно племенника си:
— Глупости! Това няма нищо общо с клиентите ти или с неплатените ти дългове, Бруте, нали? Бягаш, за да избегнеш военната служба, както правиш цял живот!
— Не е вярно! — възкликна той и пребледня.
— Позволи ми сега на свой ред да не ти повярвам. Ти не се задържаш никъде, където съществува дори минимална опасност от война.
— Как можеш да кажеш такова нещо, чичо? Партите вероятно ще нападнат, преди да стигна на изток.
— Партите ще нападнат Сирия, не Киликия. Така сториха и лятото на миналата година, въпреки онова, което ни пишеше Цицерон! Освен ако не загубим Сирия, ти ще си на толкова безопасно място в Тарзус, както ако бе в Рим. Разбира се, ако Рим не беше заплашен от Цезар.
— Това също са глупости, чичо. Напомняш ми за жената на Скапций, която се суетеше и кудкудякаше около децата си, докато не ги превърна в хипохондрици. Една бенка означаваше рак, главоболие — нещо ужасно се случвало в черепите им, малко неразположение на стомаха — признак за хранително отравяне или начало на лятна диария. Докато накрая предизвика съдбата с прекалената си загриженост и едно от децата й умря. Не От болест, чичо, а от нехайство от нейна страна. Толкова била заета със зяпане по сергиите на пазара, че детето попаднало под колелата на една каруца.
— Ха! — тросна се Катон. — Интересно сравнение, племеннико. Ала сигурен ли си, че жената на Скапций не е собствената ти майка, която те е превърнала в хипохондрик?