Тъжните кафяви очи проблеснаха заплашително, но Брут просто се извъртя и си тръгна. Но не се прибра в къщи. Беше му станало навик на този ден да посещава Порция.
След като изслуша разказа му за този спор, тя въздъхна дълбоко и събра длани.
— О, Бруте, татко наистина може да бъде непоносим, нали? Моля те, не му се сърди! Той не е искал да те обиди. Той просто е толкова… толкова войнствен. Веднъж забие ли нокти в нещо, не го пуска. Вманиачил се е по отношение на Цезар.
— Мога да извиня баща ти заради манията му, Порция, но не и заради неговия догматизъм! Боговете са ми свидетели, че не изпитвам любов и уважение към Цезар, но той просто се опитва да оцелее. Пожелавам му успех. Ала в какво е по-различен от още поне половин дузина, които мога да изброя? И никой от тях не е нахлул в Рим. Виж Луций Пизон, когато сенатът го лиши от управителския пост в Македония.
Порция го погледна удивено.
— Бруте, за сравнение и дума не може да става! О, толкова си твърдоглав! Защо не можеш да гледаш на политиката с яснотата, с която управляваш финансите си?
Ядосан, той се изправи.
— Ако и ти ще ме поучаваш, Порция, тръгвам си!
— О! О! — Разкаяна, тя взе ръката му и я допря до бузата си; големите й сиви очи заблестяха от сълзи. — Прости ми! Не си тръгвай! О, не си тръгвай!
Омилостивен, той отдръпна ръката си и пак седна.
— Е, добре тогава. Ала и ти си твърдоглава, Порция. Не искаш и да чуеш, че Катон греши, макар да знам, че често му се случва. Както при сегашната му кампания във форума срещу Цезар. Какво си мисли, че ще постигне? Само плаши хората, които се подлъгват по възбудата му и не виждат, че греши. И все пак всичко, което се чува за Цезар, показва, че той се държи като един напълно нормален човек. Виж само каква паника настъпи, когато докара три легиона през Алпите. Ала той трябваше да ги докара! И изпрати двата веднага в Капуа. Докато баща ти тръбеше наляво и надясно, че той по-скоро би умрял, отколкото да се раздели с някой от легионите си. Той сгреши, Порция! Сгреши! Цезар постъпи точно според указанията на сената.
— Да, съгласна съм, че татко има навика да преувеличава, ала не се карай с него, Бруте. — Една сълза капна върху ръката й. — Не ми се иска да заминаваш.
— Няма да тръгна веднага. Докато замина, Бибул ще се е върнал.
— Да, разбира се — рече равнодушно тя, сетне лицето й грейна и тя се удари весело по коленете. — Виж това, Бруте. Рових се в писанията на Фабий Пиктор и открих едно голямо несъответствие. В пасажа, където обсъжда отделянето на плебса в Авентина.
Брут с удоволствие се наведе над текста, заинтригуван повече от въодушевеното лице на Порция, отколкото от писанията на Фабий Пиктор.
Ала слуховете продължаваха да се разпространяват и множат. За щастие пролетта, която настъпи, когато по календара трябваше да дойде лятото, бе спокойна. Дъжд валеше точно колкото трябваше, слънцето грееше както обикновено и някак си на никого не му се струваше реално, че Цезар стои в Италийска Галия и дебне като паяк да се нахвърли върху Рим. Не че обикновените римляни много се тревожеха от такива неща. Те обожаваха Цезар и бяха склонни да мислят по-скоро, че сенатът го е притиснал твърде много, така че повечето се успокояваха, че нещата както винаги ще се наредят от само себе си. Сред могъщите конници от осемнайсетте висши центурии и по-малко изтъкнатите им колеги обаче слуховете имаха унищожително влияние. Парите бяха единствената им грижи и дори при най-лекото загатване за гражданска война косите им настръхваха и сърцата им се разтуптяваха тревожно.
Банкерите, които поддържаха горещо Цезар — Балб, Опий и Рабирий Постум — работеха постоянно в негова полза. Говореха убедително, разсейваха тревогите, опитваха да се накарат плутократите като Тит Помпоний Атик да разберат, че гражданската война изобщо не е в интерес на Цезар. Че Катон и Марцелите се държат безотговорно и неразумно, като му приписват мотиви, за които нямат никакви доказателства. Че Катон и Марцелите причиняват по-голяма вреда на Рим и финансовата му империя с глупавите си намеци за мерките, които Цезар бил готов да предприеме, за да защити кариерата и общественото си положение. Той винаги е бил привърженик на законността, защо изведнъж да започне да действа неконституционно? Катон и Марцелите все повтаряха, че щял да го направи, но на какво основание? Нямаха никакви доказателства. И не бяха ли това по-скоро опити да се използва Цезар, за да се оправдае определянето на Помпей за диктатор? Не действаше ли точно Помпей неконституционно вече цяла година? Не се ли стремеше точно той към неограничена власт, вижте само поведението му след смъртта на Клодий. Не беше ли точно Помпей помогнал на добрите люде да навредят на репутацията на Гай Юлий Цезар? Не стоеше ли Помпей зад цялата тази афера? Чие поведение в миналото свидетелстваше за стремеж към неограничена власт на всяка цена, на Цезар или на Помпей? Кой бе истинската заплаха за републиката; Цезар или Помпей? Отговорите, твърдяха неуморимите защитници на Цезар, все сочели Помпей.